О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

София, 05. 12. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. С

Б. Т

и като взе предвид становището на прокурора И. С изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело частно производство № 1129/2019 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Пловдивския районен съд и Софийския районен съд.

П. И. С изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите по делото, установи следното:

Софийският районен съд бил сезиран с обвинителен акт против А. В. Л., Т. Д. Я. и В. Н. П. с обвинение за множество престъпления.

Съдията-докладчик Ч. К. с определение от 11. 10. 2019 г. по нохд № 2651/2019 г. прекратил съдебното производство и изпратил делото на Пловдивския районен съд, тъй като счел, позовавайки се на чл. 38 и чл. 43, т. 1 от НПК, че компетентен да го разгледа и реши е именно този съд по правилата на местната подсъдност и с оглед минимизиране на затрудненията на страните в процеса.

Съдията-докладчик от сезирания съд М. Г. с разпореждане № 22 788 от 18. 11. 2019 г. по нохд № 6992/2019 г., констатирала, че делото не е от неговата компетентност, а от тази на изпращащия съд. Ето защо прекратила съдебното производство и отнесла спора за подсъдност до Върховния касационен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че делото следва да се разгледа от Софийския районен съд поради следните съображения:

Най - тежкото престъпление, за което е повдигнато обвинение по делото, е по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. с чл. 194, ал. 1, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. То се отнася до продължавана престъпна дейност, приключила с последно деяние на територията на [населено място]. Ето защо вмененото на подсъдимите А. В. Л. и Т. Д. Я. престъпление попада в юрисдикцията на Софийския районен съд по силата на чл. 36, ал. 2 от НПК. Съгласно правилото на чл. 38 от НПК този съд е компетентен да разгледа делото в пълния обхват на инкриминираната с него престъпна деятелност на подсъдимите.

Настоящият съдебен състав не е надлежно сезиран с искане по чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като съдията-докладчик от Софийския районен съд сам е встъпил в правата на касационната инстанция по чл. 43, т. 1 от НПК и е преценил, че са налице предпоставки да се промени местната подсъдност. Този подход налага, за постигане на изцяло дидактични цели, да се припомни, че сезираният с обвинителен акт съд не може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд при хипотезите на чл. 43 от НПК. Отделен е въпросът, че в казуса не е налице нито една от тях. Разсъжденията на съдията-докладчик от Софийския районен съд са неотносими към чл. 43, т. 1 от НПК, изискващ много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Двама от тримата обвиняеми имат адрес за призоваване в [населено място], а повече от половината свидетели са с местожителство извън района на Пловдивския районен съд – в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и др. При тези данни разсъжденията за логистични затруднения на Софийския районен съд във вреда на бързината и разходите на правораздаването, са несъстоятелни, тъй като същите проблеми биха възникнали в другия съд при обективни предпоставки да са с по-широк обхват.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ

ИЗПРАЩА прекратеното от Пловдивския районен съд нохд № 6992/2019 г. за разглеждане от Софийския районен съд.

Препис от определението да се изпрати на Пловдивския окръжен съд за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.