ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893

София, 05. декември 2019 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3458 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 194/29. 05. 2019 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 216/2019, с което е отменено решение № 24/04. 01. 2019 на Русенския районен съд по гр. д. № 1156/2018, като е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗС за заплащане на неимуществени вреди в размер на 15. 000 лева.

Недоволен от решението е касаторът ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, представляван от гл. юрк. П. Н., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за задължението на въззивния съд да изложи мотиви, като обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, както и възраженията на страните и по-специално наличието на съдебно решение по уважен частичен иск освобождава ли съдът от задължението му да изложи собствени мотиви относно спорните въпроси по предмета на делото, включително относно остатъка от вземането; за възможността въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционното решение; за преценката на свидетелските показания и отчитане на евентуална тяхна заинтересованост, както и по материалноправния въпрос за определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 1/53, ППВС № 4/68, ТР № 1/2000 и ТР № 1/20001, както и на практика на ВКС, която прилага....