Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 6686 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. срещу Решение № 106/05.04.2021 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 477/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-00-1046/29.09.2020 г. на кмета на община Кюстендил, нареждаща премахването на строеж „Постройка на допълващото застрояване“, находящ се в дъното на УПИ IX-5966, на границите му с УПИ X-5965 и УПИ XXV-5958, по плана на гр. Кюстендил за ЦГЧ, като незаконен поради осъществяването му в несъответствие с действащия подробен устройствен план и без необходимите строителни книжа - чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ.
Ответникът - кметът на община Кюстендил, чрез своя пълномощник в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Нареденият за премахване обект отговаря на легалната дефиниция за строеж, дадена в § 5, т. 38 ДРЗУТ, и е безспорно индивидуализиран. Разликите в измерванията по констативния акт /5,10 м х 5,30 м, с височина 1,60 м - 2,40 м/ и тези на вещото лице /5,05 м х 5,40 м, с височина 1,60 м - 2,45 м/ са действително незначителни и не поставят под съмнение обекта на премахване. Строежът е от шеста категория - чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, и за извършването му на общо основание е било необходимо разрешение за строеж - чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на разрешителен акт, чието издаване не се и твърди от оспорващата, обуславя незаконността на строежа в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и произтичащото от нея правомощие на кмета да разпореди премахването му - чл. 225а, ал. 1 от закона. Тъй като предпоставките съответно по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ са алтернативни, дори и строежът да съответстваше на действащия подробен устройствен план, той отново би подлежал на премахване.
Неоснователно е първото възражение на касаторката, че съобразно писмо с изх. № 94-К-80/08.04.2010 г. на главния архитект на община Кюстендил за извършените строително-монтажни дейности не е било необходимо разрешение за строеж.
Въпросното писмо е в отговор на заявление вх. № 94-К-80/11.03.2010 г. на Тасева. При непредставяне по делото на самото заявление, не става ясно какъв обект е визиран в писмото. Дори да се приеме, че то се отнася до постройката на допълващото застрояване, предмет на оспорената заповед, в него единствено са цитирани разпоредбите на ЗУТ за липсата на необходимост от издаване на разрешение за строеж при извършване на текущ ремонт, както и част от легалната дефиниция на понятието. Писмото има уведомителен характер, изразява становище, изхожда от различен административен орган и няма обвързваща сила за органа по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, още по-малко за съда. Приложеното пък по делото Удостоверение за търпимост изх. № 94-К-158/14.07.2010 г., освен че правното му значение се изчерпва с възможността за осъществяване на прехвърлителна сделка със строежа - § 16, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ, е с предмет жилищната сграда в имота и не обхваща разпоредената за премахване постройка на допълващото застрояване.
Според заключението на вещото лице, постройката е отразена в действащия регулационен план от 1993 г. като паянтова стопанска с площ 2,70/5,10 м, т. е. е с различимо по-малка площ от констатираната от служителите на общината и измерена от експерта. Доколкото и оспорващата признава извършването на ремонтни дейности по постройката, същите видимо не попадат в легалната дефиниция за текущ ремонт по § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Не се приема и довода за недоказаност от страна на административния орган, че е реализирано нещо повече от текущ ремонт предвид липсата на строителни книжа за съществувалата преди този момент сграда. Мотиви в обсъжданата насока са изложени от съда и те почиват на заключението по приетата съдебно-техническа експертиза – положението на място се различава съществено от нанесеното в действащия план от 1993 г.
В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда.
В хипотезата на изграждане на нов обект през 2010 г. разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ не биха намерили приложение, тъй като момента на построяване би бил извън периода на тяхното действие. Дори да се приеме твърдението за извършване единствено на текущ ремонт през 2010 г. и за съществуването на сградата в този вид в по-ранен период, при анализ на събрания доказателствен материал - деклариран от оспорващата момент на изграждане през 1959 г., свидетелски показания за съществуването на обекта от преди 1980 г., регулационните планове за имота от 1960 г., 1965 г. и 1993 г., като постройката фигурира само в последния от тях, налице са основания за момент на нейното изграждане да се възприеме периода 1965-1993 г.
По отношение на търпимостта на постройката за периода след 07.04.1987 г. е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, изискваща декларирането й в срок пред съответните одобряващи органи, което не е направено. Преди този момент § 16, ал. 1 ПР ЗУТ определя като търпими обектите, които са допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.
Постройката е изградена в противоречие с чл. 60, ал. 1-3 и чл. 62 от Строителни правила и норми за изграждане на населени места (отм. през 1977 г.) относно разположението й на по-малко от 3 м от регулационната линия, съответно 1,5 м от северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й /построена е по оградата/, както и в противоречие с ограничението за максимална застроена площ от 20 кв. м по ал. 4, ако се цени твърдението на оспорващата за съществуването й в констатирания вид от момента на изграждане, алтернативно като реализирана по регулационната линия, без да покрива калканен зид на заварена сграда и без да е изграден противопожарен зид. На същите основания постройката не отговаря и на чл. 120 и чл. 121 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., действала през останалата част от разглеждания период.
Това е достатъчно за отричане на търпимостта по действалите към момента на строителството нормативни правила. Алтернативно - строежът не е допустим и според ЗУТ поради несъответствие отново с правилата за припокриване на калканните стени на постройки на допълващото застрояване със заварени или новопредвидени постройки или плътни огради в съседния урегулиран поземлен имот, когато са разположени на вътрешната граница на имота - чл. 42, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, респ. в нарушение и на правилата за минимално разстояние от вътрешните граници на урегулирания имот - чл. 42, ал. 3 ЗУТ.
При кумулативното отсъствие на разрешение за строеж и на предпоставките, обуславящи евентуалната му търпимост, премахването на строежа е било разпоредено законосъобразно, а с отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение е приложен правилно материалният закон.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.
Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията – чл. 143, ал. 3 АПК, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/05.04.2021 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело № 477/2020 г.
ОСЪЖДА К. Т., [ЕГН], да заплати на община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ