Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Л.П чрез проц. представител адв.. К, за отмяна на влязлото в сила решение № 3919/ 18 март 2019 г., постановено по адм. дело № 896/2018 г. по описа на Върховния административен съд и потвърждаващото го решение № 14142/23 октомври 2019 г., постановено по адм. дело № 5460/2019 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 вр. чл. 237 АПК.

Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез юрк.. Т, взема становище за неоснователност на искането. Претендира разноски.

За да се произнесе по искането настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия съобрази следното:

Искането е постъпило в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо.

Новото обстоятелство, на което се позовава искателят Л.П – решение № 138/04 април 2019 г. по гр. дело 597/2018 г. по описа на РС Смолян и решение № 443/01 ноември 2019 г. по гр. дело № 314/2019 по описа на ОС Смолян, води до извода, че молбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения.

С решение № 3919/ 18 март 2019 г., постановено по адм. дело № 896/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав е отхвърлена жалбата на Л.П против заповед № 8121К-8764/12 декември 2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за деяния, несъвместими с етични правила за поведение на държавните служители и уронващи престижа на службата - нарушения на т. 15, 19 и 20 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в...