Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП - [населено място] и от [фирма], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 7792 от 11. 12. 2015 г., постановено по адм. д. № 6020/2014г. по описа на Административен съд – София-град.

В качеството си на касатор Директорът на Дирекция „ОДОП” – [населено място] обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 2141307385/20. 11. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., изменен с Решение № 876/19. 05. 2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП относно установения корпоративен данък за 2009г. и следващите се лихви за забава. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна и липса на мотиви, обосновали крайния извод за незаконосъобразност на РА. Твърди, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са оборени констатациите на органите по приходите, въз основа на които е извършена корекция на декларирания от дружеството резултат и е установен размера на дължимия корпоративен данък за 2009г. Сочи, че изводът за незаконосъобразно преобразуване на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по фактурите от [фирма] и [фирма] е в пряко противоречие с мотивите на съда, че тези доставки не са реално осъществени. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

К. [] обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 2141307385/20. 11. 2013 г., издаден от орган по приходите при ТД...