Производството е по реда на чл. 308 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Югоизточен район, чрез юрк. А. К, срещу решение № 532 от 25 март 2016 година, постановено по адм. д. № 1221/2015 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен отказа на главния архитект на [община], обективиран в писмо изх. № 53-01-826/29 април 2015 година да презавери разрешение за строеж № 298/28 декември 2007 година, оставен в сила със заповед № ДК-10-ЮИР-57/01 юли 2015 година на началника на РДНСК Югоизточен район, и е изпратена преписката на главния архитект на [община] за произнасяне по заявление вх. № 53-01-1876/21 октомври 2014 година на [фирма].
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
От ответниците по касация [фирма], чрез пълномощника му адв. П. С, и [фирма], чрез пълномощника му адв. С. П, са постъпили писмени отговори, в които са обосновани доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание от пълномощника на [фирма] адв. Г. П.
Главният архитект на [община], конституиран като ответник в касационното производство, не е заявил становището си по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери валидността и допустимостта на оспореното решение, намира следното:
Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на [фирма] срещу мълчалив отказ на началника на РДНСК Югоизточен район да отмени отказ на главния архитект на [община] да презавери разрешение за строеж № [номер]/28 декември 2007 година (презаверено веднъж на 29 декември 2010 година) за строеж „Апартаментна хотелска сграда [номер]”, находящ се в поземлен имот [номер] по кадастралната карта на [населено място], Бургаска област. След образуване на съдебното административно производство със своя заповед № ДК-10-ЮИР-57/01 юли 2015 година началникът на РДНСК Югоизточен район е отказал изрично да отмени отказа на главния архитект на [община], като е отхвърлил жалбата на [фирма] и е оставил в сила обжалвания отказ.
По време на съдебното производство е прието изменение на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), обн., ДВ, бр. 101/2015 година, в сила от 28 декември 2015 година. Създадена е нова ал. 5 на чл. 153, съгласно която отказът за презаверка на разрешението за строеж се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 в 14-дневен срок от съобщаването. Нормата е с процесуален характер, има действие занапред и предвид липсата на преходна разпоредба, уреждаща висящите производства, следва да се приложи и по отношение на настоящото производство. Това обстоятелство е съобразено от административния съд, който с нарочно определение - № 159 от 01 февруари 2016 година, е посочил като предмет на оспорването отказа на главния архитект на [община] да презавери разрешение за строеж № [номер]/28 декември 2007 година, като е конституирал този орган като ответник в производството. Със същото определение съдът е заличил като ответник в производството началника на РДНСК Югоизточен район. Със следващо определение обаче - № 180 от 03 февруари 2016 година, съдът е отменил предишното си определение в частта му относно заличаването на началника на РДНСК Югоизточен район като ответник по делото и на основание чл. 154, ал. 1 от АПК е конституирал страните по делото: жалбоподател [фирма]; ответници главния архитект на [община] и началника на РДНСК Югоизточен район; заинтересована страна [фирма]. Във връзка с това е посочил, че предмет на повдигнатия пред него спор е отказа на главния архитект на [община] да презавери разрешение за строеж № [номер]/28 декември 2007 година, оставен в сила от началника на РДНСК Югоизточен район.
След влизането в сила на новата ал. 5 на чл. 153 от ЗУТ предмет на разглеждане в производство като настоящото е само отказа на главния архитект на съответната община. Отпадането на административния ред за оспорване на отказите на главните архитекти води до недопустимост на оспорването на издадените преди това заповеди на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Поради това и последните не са нито ответници, нито заинтересувани страни при оспорването на отказите на главните архитекти да презаверка на разрешението за строеж, тъй като не са сред лимитативно посочените в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ лица.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че след изменението на чл. 153 от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 101/2015 година) съдът неправилно – в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК, е конституирал като ответник в производството началника на РДНСК Югоизточен район. След цитираното изменение на закона, актовете на този административен орган не са предмет на разглеждане в производството по чл. 153 от ЗУТ и следователно той не може да бъде страна в производството. Поради това решението, постановено по отношение на началника на РДНСК Югоизточен район, е недопустимо. Като такова решението ще следва да бъде обезсилено в тази му част, както и да се прекрати производството по делото по отношение на него. Доколкото касационната инстанция не е сезирана с касационна жалба от останалите страни, то спрямо тях постановеното решение следва да се счита за влязло в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 532 от 25 март 2016 година, постановено по адм. д. № 1221/2015 година по описа на Административен съд Бургас по отношение на началника на РДНСК Югоизточен район и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на него. Решението е окончателно.