Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], против решение № 91 от 18. 11. 2015 г. по адм. дело № 109 по описа за 2015 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменено решение № 22 от 13. 05. 2015 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5007013020 от 23. 12. 2014 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ - [населено място], а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 70 във вр. с чл. 9, ал. 1 т. 4 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Л. Т. Л. от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е решение № 22 от 13. 05. 2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5007013020 от 23. 12. 2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Л. Т. Л. от [населено място] е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минималния за страната размер от 154. 50 лв., считано от 25. 08. 2014 г. Отказът за определяне на пенсията в действителния й размер е мотивиран с невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за периода 2009 г. - 25. 08. 2014 г., което е пречка за изчисление на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО.

С постановеното решение Административен съд – Габрово е уважил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на материалния закон. Няма пречка за определяне на индивидуалния коефициент на база представените доказателства за осигурителен стаж и доход след 1997 г., като се има предвид и обстоятелството, че през периода след 2009 г. лицето е било осигурявано по трудово правоотношение с [фирма], където е съдружник. При придобит осигурителен стаж с продължителност 38 години, 09 месеца, 20 дни размерът на пенсията следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. В противен случай лицето би било лишено от правото на индивидуален коефициент в съответствие с осигурителния му доход след 1997 година и получаване на пенсия в размер, съответстващ на реалния му принос към държавното обществено осигуряване. По отношение на началната дата на отпускане на пенсията - 25. 08. 2014 г. съдът е приел, че е правилно определена.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни.

На основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски. За лицата, които са подлежали на осигуряване на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителният стаж и доход се зачитат съобразно чл. 6 и чл. 9 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. В случаите, когато лицето е било осигурявано по трудов договор и в същото време е подлежало на осигуряване като самонаето лице, се взема предвид доходът му по трудово правоотношение и доходът му като самоосигуряващо се лице при положение, че върху този доход са внесени дължимите осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, т. 3, изр. 3 на КСО).

Индивидуалният коефициент се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният стаж и размерът на осигурителния доход за пенсиониране след 31. 12. 1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. Представено е удостоверение обр. УП-2 с изх. № 61/22. 08. 2014 г. за осигурителния доход на ответника по касация през периода 1999 г. – 28. 08. 2014 г. по трудов договор с [фирма].

На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответника по касация следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени, поради което не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на пенсията в действителния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01. 01. 1997 г. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика.

Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените задължителни указания, Административен съд – Габрово е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 18. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 109 по описа за 2015 г. на Административен съд – Габрово. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.