Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Миграция”-МВР против решение №4136 от 14. 06. 2016г. по адм. д. №5064/2016 г. по описа на Административен съд - София град, с което съдът е обявил за нищожна заповед № 5364з-1582/20. 04. 2016 г. на директора на Дирекция „Миграция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи за продължаване на принудителното настаняване на Б. А. К. К. в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на несъответствие на решението с нормите на чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ). Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора.

Ответникът – Б. А. К. К., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

За да прогласи нищожността на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Със заповед от 22. 10. 2015 г. на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“, на основание чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ на Б. А. К. К. е наложена принудителна административна мярка експулсиране, отнето е правото на пребиваване и наложена забрана за влизане на чужденеца в Р.Б.С заповед от 22. 10. 2015 г. на председателя на ДАНС е наредено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ с цел неговото експулсиране. Като основание за издаване на заповедта е посочена издадената заповед за експулсиране.

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 5364з-1582/20. 04. 2016 г. директорът на Дирекция „Миграция“ е продължил принудителното настаняване на чужденеца в специален дом...