Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", [населено място], подадена чрез упълномощен юрисконсулт К. Н - Гърова, против решение № 51 от 11. 01. 2016г., постановено от Административен съд - Пловдив, шести състав, по адм. д. № 2900/2014г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК –неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. Касационният жалбоподател твърди неправилно приложение на чл. 17 и чл. 18 от Наредба №5 от 27. 02. 2009г. и заявява, че между засегнатите от застъпването земеделски стопани в административното производство съществува правен спор и са представени документи, от които не може еднозначно да се изясни правното основание за ползване на спорните площи, а ДФЗ няма право да дава превес на който и да е от тях. Касаторът твърди, че законосъобразно е прихванал сума в размер на 1419, 79 лв., тъй като санкцията е била дължима с издаването на уведомително писмо с изх. № 01-2600/ 112 от 06. 01. 2012 г. на основание чл. 51, параграф 3 от Регламент № 796/2004 г. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Д. Н. Д. от [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от страна на съда са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 34 - чл. 35 от АПК при изясняване размера на застъпванията, а така също и липса на фактически основания за издаване на уведомителното писмо. Според участващия по делото прокурор относимите към спора...