Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Д. Е, в качеството й на процесуален представител на директора на Агенция "Митници", срещу решение № 3640 от 28. 05. 2013 г. по адм. дело № 5393 по описа за 2012 г. на административен съд - С. град. С него по жалба на [фирма], е отменено негово решение № 209 от 12. 04. 2012 г., постановено в производство по чл. 27, ал. 4, изречение първо, от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 155, ал. 2, предложение първо от Данъчно-осигурителен и процесуален кодекс (ДОПК). С посоченото решение на директора на агенцията е отхвърлена жалбата на търговското дружество с вх. № АБ47/0038/11 от 21. 02. 2012 г. срещу решение № АБ47-0038/11 от 3. 02. 2012 г. на началника на митница С. и е потвърдено същото относно отказ за възстановяване на акциз в размер на 84 272. 74 лв. за 7 661. 12 литра за периода 1. 01. 2009 г.-31. 12. 2009 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че представените от [фирма] протоколи за изразходено количество етилов алкохол за дезинфекция на производствените мощности в производствения процес на спирто-съдържащите лекарства, не биха могли самостоятелно да докажат действително използваното количество. В касационната жалба се съдържа оплакване, че решението на съда е немотивирано и необосновано, като подробни съображения, обосноваващи всички оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - [фирма] чрез процесуалния си представител адв.. Б я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и представените писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
При постановяване на съдебното решение, предмет на касационен съдебен контрол в настоящото производство, административният съд е приел, че спорът по делото касае материалната законосъобразност на отказа да бъде възстановен акциз за алкохол, вложен в периода 1. 01. 2009 г.-31. 12. 2009 г. в производството на спирто-съдържащи лекарства чрез използването му за дезинфекция на машини, оборудване, помощен и почистващ инвентар и повърхности в производствени участъци в търговското дружество, искател, респ. касае ли неговото искане от 23. 11. 2011 г. етилов алкохол и съответно платен за него акциз, който вече е бил възстановен на дружеството по предходни искания.
При преценката си за материалната незаконосъобразност на решение № 209 от 12. 04. 2012 г. на директора на Агенция "Митници" съдът от фактическа страна е констатирал, че [фирма] е подало 17 искания за възстановяване на акциз за периода от м. 01. до м. 12. 2009 г., които попадат в хипотезата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, а именно за алкохол, вложен в производството за лекарствени продукти по рецептура, които са уважени от митническия орган. С процесното искане № АБ47-0038 от 23. 11. 2011 г. жалбоподателят е претендирал възстановяване на акциз за количеството алкохол, използвано за дезинфекция при производството на спирто-съдържащи лекарства за същия период. Конкретно по делото съдът се е произнесъл като е обсъдил и изслушаната по делото специализирана съдебно-фармацевтична експертиза, както и съдебно-счетоводната експертиза. Обосновал е извод, че в процесния случай е налице незаконосъобразен административен акт, понеже липсва ясна регламентация за разход на алкохол за дезинфекция и на изискване да се установят такива разходи, видно от заключението по съдебно-фармацевтичната експертиза. Освен това въз основа на представените документи може да се направи ясно разграничение между количеството алкохол, вложено в състава на лекарствата и количеството алкохол, употребено за дезинфекция. Според него от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че използваното количество алкохол в производството на лекарства от дружеството се документира по два начина в зависимост от предназначението им - чрез рецептурите и заложените в тях разходни норми, и чрез протоколите за изразходено количество етанол за дезинфекция. В рамките на закупеното количество алкохол по едни и същи фактури, то той е използван както в дейността по влагане в производството, така и за дезинфекция на съдържащи и несъдържащи спирт продукти, и може да се установи акциза, заплатен на дружеството и тези суми, на които дружеството има право на възстановяване като акциз за вложените количества за дезинфекция. Обжалваното решение е правилно.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е направил обоснован и законосъобразен извод за неправилност на отказа да бъде възстановен акциз по чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС в размер на 84 272, 74лв. по искане № АБ47 0038/23. 11. 2011г., използван за дезинфекция на производствените съоръжения при производството на лекарства. Обсъдени са и неоспорените заключения на фармацевтичната и счетоводната експертизи, вследствие на което съдът обосновано е приел, че са оборени констатациите на органа, че за процесния период 01. 01 – 31. 12. 2009 г. от дружеството е подадено повторно искане за възстановяване на акциз, както и че към датата на произнасяне на митническия орган вече е бил възстановен акцизът за цялото количество етилов алкохол, вложено в производствата за същия период. Вещото лице по неоспорената от страните ССчЕ, след направена проверка на документите в ЦМУ-гр. С. и тези при [фирма], е установило, че общото количество етилов алкохол /изчислено при крепкост 100%в литри/, което дружеството е закупило по представените пред органа за периода 2008 г. – 2009 г. 17 бр. фактури, е в размер на 118 080 л. Това количество е използвано както в дейността влагане в производството на спирто-съдържащи лекарства, така и за дезинфекция на производствени мощности, като сумата на възстановения акциз е по-малко от тази на платения от дружеството производител.
Несподелима е тезата на касатора, че [фирма] няма разходна норма за използвания етилов алкохол, в резултат на което не отговаря на нормативно регламентираното изискване да представи разходна норма, съгласно чл. 24а, ал. 6, т. 11 и чл. 9, ал. 6, т. 2 от ППЗДС. Изложените в касационната жалба доводи са израз на избирателно цитиране на заключението на експерта по съдебно-фармацевтичната експертиза, която не е била оспорена от ответника. В него е посочено, че няма и не може да има конкретно регламентирани норми за разход на алкохол за дезинфекция, във всяка отделна дейност и на всеки етап от производството на лекарства. Вещото лице е посочило, че документирането на процеса на дезинфекция се извършва в дневници за „Изготвяне на дезинфектанти“ и в протоколи за изразходвани количества етанол за дезинфекция, които представляват рецепта за приготвяне на дезинфекционния разтвор и показват точно разходните норми за съответния вид проведена дезинфекция, в случая 96% етанол. Попълването им е потвърждение за вложените количества изходна суровина. Протоколите са неразделна част от стандартните оперативни процедури (СОП), а СОП е част от производствения регламент. Вещото лице е посочило, че по този начин, логически следва, че вложеният етанол 96% в приготвянето на 70% дезинфекционен разтвот е част от производството /стр. 3 от заключението/.
Обосноваването на отказа да бъде възстановен акцизът, единствено с практическата невъзможност за представяне на доказателство по чл. 9, ал. 6, т. 2 от ППЗАДС е недопустимо и в противоречие с принципа за защита на оправданите правни очаквания, обсъден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Наличието на добросъвестно обективирана воля от страна на дружеството, въз основа на обективно документирани факти е способствало за формирането на очакване, че заплатеният акциз ще бъде възстановен, след като от страна на административният орган не е установено и доказано, етиловият алкохол да е използван за други цели, извън декларираните. Отказът за възстановяване на акциза само на изтъкнатото формално основание нарушава и принципа за пропорционалност, имайки предвид характера на акциза, като косвен данък върху потреблението на стоки /решение №3999/13. 06. 2013г. по адм. дело № 6766/2012г. на административен съд – С.-град/. В случая дружеството са разработени подробни писмени процедури, наречени Стандартни оперативни процедури (СОП), като са приложени към делото документите за двата работни центрове: СОП ПР-Т-120 „Изготвяне на дезинфекционни разтвори в работен център Суспензии“, СОП ПР-Т-205 „изготвяне на дезинфекционни разтвори в работен център Унгвенти“. Двете процедури регламентират последователността от действия при изготвяне на дезинфекционни разтвори в съответния работен център. Дават обхвата за дезинфеккция на: оборудване, помощен инвентар, производствени помещения, складове за иходни суровини, опаковъчни материали, междинни складове, сифони и др. Документирането на процеса се извършва в дневници за „Изготвяне на дезинфектанти“ и в представените по делото протоколи за изразходвани количества етанол. Посочените документи са достатъчни доказателства за разходните норми в процесния производствен процес, преценени в съвкупност и с експертното заключение.
С оглед гореизложеното съдебното решение не съдържа сочените от касационния жалбоподател пороци и предвид, и решението на СЕС по дело С-306/2014г., което е с тълкувателен характер и е задължително за съдилищата на държавите-членки, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и направено искане от процесуалния представител на [фирма], на тази страна в касационното производство следва да се присъдят осъществените по делото разноски, съобразно представените доказателства за извършени такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3640 от 28. 05. 2013 г. по адм. дело № 5393 по описа за 2012 г. на административен съд - С. град.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] разноски по делото за касационната инстанция в размер на 2 640 лв. (две хиляди шестстотин и четиридесет лева), представляващи заплатен от дружеството адвокатски хонорар. Решението не подлежи на обжалване.