Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от пълномощник на И. Н. Б. и М. А. Б., и двамата от [населено място], общ. "Р.", обл. П., срещу решение № 111/18. 01. 2016г., постановено по адм. дело № 2115/2015г. на Административен съд - Пловдив, с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му, както и за присъждане на разноски.
В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват.
Ответната страна - Кметът на Община "Р." - [населено място], се представлява от юрк. П. К, който оспорва жалбата, моли решението да бъде оставено в сила, по съображенията, изложени в отговора по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежни за производството страни, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори против заповед № 582/01. 07. 2015г. на ИД Кмет на община "Р." - П., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на извършителите да премахнат незаконен строеж, представляващ "външна тоалетна", находящ се в УПИ ІІІ-35, кв. 33 по РП на вилна зона "Б.", общ. "Р.". Изложени са съображения по всички наведени възражения, като е приета липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта, а по отношение на твърдяната материална незаконосъобразност на акта, е посочено наличието на строеж по смисъла на т. 38, § 5 ЗУТ, построен баз строителни книжа, за който не са налице условията за признаване на търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ.
Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице.
Пловдивският административен съд, въз основа...