Образувано е по касационна жалба на П. В. П., от [населено място], чрез неговия пълномощник, срещу решение № 6342/2016 г. по адм. д. №6766/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-министърът на отбраната чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната админстративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № КВ-152 от 07. 05. 2015 г. на министъра на отбраната, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. Заповедта е издадена за това, че на 06. 02. 2015 г. в качеството си на длъжностно лице отм. ши на служебен автомобил МАЗ 5334 с рег. № [номер], при изпълнение на задача по зареждане на автомобилна техника с гориво, грубо е злоупотребил със служебното си положение, като е организирал и участвал в източването на дизелово гориво от служебния автомобил и е направил опит да го присвои с цел лично облагодетелстване, като деянието е извършено умишлено. Заповедта е с правно основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 1, т. 6 и чл. 248 от ЗОВСРБ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентния орган и в изискуемата се писмена форма. Актът е надлежно мотивиран, като препраща и към протокола от служебната проверка. Не са налице процедурни нарушения. Правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е засегнато, спазена е разпоредбата на чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ относно сроковете за налагане на наказанието и на чл. 247 от същия закон относно преценката му съобразно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на военнослужещия до извършването на нарушението. Заповедта съответства на материалния закон и целта му.

Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че на посочената в оспорената заповед дата 06. 02. 2015 г. жалбоподателят като старши на служебен автомобил МАЗ 5334 с рег. № [номер], чрез младши сержант К. И. Т. - шофьор на автомобила, е уговорил среща с цивилното лице А. А. Ч., който да ги чака на определено място с личния си автомобил - между селата [населено място] и [населено място], [община]. На уреченото място П. и Т. източили гориво от резервоара на служебния автомобил, напълнили седем пластмасови бутилки с обща вместимост 74 литра и започнали да ги товарят в автомобила на Ч.. В момента, в който на мястото пристигнали органите на военна полиция, шест от бутилките вече се намирали в автомобила, а седмата била още до резервоара на служебния автомобил. Тези констатации се подкрепят и от обясненията на сержант Т.. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната служба и злоупотреба със служебното положение. Конкретното проявление на нарушението на военната дисциплина е, че П. не е изпълнил служебните си задължения по чл. 114, т. 9 и чл. 152, т. 4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ и не е взел необходимите мерки за опазване на повереното му военно имущество. В случаите на дисциплинарно нарушение, представляващо злоупотреба със служебно положение по чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ, задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Поради това настоящата инстанция споделя изводът за първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед. В тази насока и изводът на съда, че позоваването на постановление за прекратяване на наказателно производство е неотносим към спора, е съответен на приложимия закон. Дисциплинарната отгворност е отделна от назакателната, още повече в случая прекратяването на наказателното производство не е поради липса на извършено престъпление, а поради малката стойност на предмета на престъплението.

В касационната жалба оплакванията са основно досежно законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт, а не досежно правилността на съдебния такъв. В разглеждания смисъл не е налице основание за отмяна на решението поради неправилно приета липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство. Такива не са допуснати от административнонаказващият орган, поради което изводът на решаващият съд в тази насока са законосъобразен. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 249, ал. 2 ЗОВСРБ, според което дисциплинарни наказания като процесното се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от 6 месеца от извършването му. Дисциплинарното нарушение е извършено на 06. 02. 205 г., а заповедта е издадена на 07. 05. 2015 г. Нарушението се счита за установено от административнонаказващият орган, когато същият е бил запознат, узнал е за извършването му. Докладна записка на вицеадмирал Н., началник на отбраната, до министъра на отбраната е входирана на 04. 05. 2015 г. и това е датата, на която административно-наказващият орган е узнал за нарушението. Дори да се приеме, че нарушението е установено в по-ранен момент, то това е протокол с рег. № 3-714/26. 03. 2015 за резултатите от извършената проверка и сочи, че заповедта е издадена в 2-месечния срок от установяване на нарушението.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално, процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на процесуалния представител на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6342/2016 г. по адм. д. №6766/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА П. В. П. да заплати на Министерство на отбраната направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 /триста/ лв. Решението е окончателно.