Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община] срещу решение № 15 от 05. 01. 2016 г. по адм. д. № 1806/2015 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която по жалба на [фирма] е отменен акт за установяване на задължение /АУЗД/ по декларация № 385/28. 04. 2015 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община], потвърден в обжалваната му част с решение № 21 / 23. 06. 2015 г. на Д. Д "Местни данъци и такси" при [община], с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода от 01. 01. 2014 г. до 31. 12. 2014 г., ведно с лихви за просрочие към 28. 04. 2015 г., за разликата над 22 229, 36 лв., до пълния определен размер в акта - 37056, 95 лв., а по отношение на лихвата за разликата над 716, 24 лв. до 1693, 39 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че в решението съдът неправилно е посочил сумите за които е издаден АУЗД. Дружеството е направило вноска за такса битови отпадъци за процесния период в размер на 15371, 88 лв. и лихва за просрочие в размер на 518, 22 лв., в резултат на което в акта за установяване на задължение по декларация № 385/28. 04. 2015 г. е прието, че дължимата сума за внасяне за такса битови отпадъци за периода 01. 01. 2014 г. - 31. 12. 2014 г. е в размер на 21 685, 07 лв., и дължима лихва за просрочие към 28. 04. 2015 г. в размер на 1 175, 17 лв., по които...