Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано e по касационна жалба на Р. П. В. срещу Решение № 6903 от 09. 06. 2016 г. по адм. дело № 8635/ 2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Заповед № СД-05-120 от 25. 06. 2015 г. и Заповед №СД-05-123 от 25. 06. 2015 г. на Министъра на правосъдието. Развити са оплаквания за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска да бъде отменено оспореното решение и се постанови друго, с което да се отменят заповедите на министъра на правосъдието.

О. М на правосъдието, чрез юрисконсулт Кожухаров и юрисконсулт Домузчиева иска отхвърлянето на жалбата, като неоснователна. Излага твърдения за законосъобразност на издадените заповеди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Й. О. С. в съдебно заседание, чрез адвокат Ялнъзов и адвокат Русчев моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Подробни съображения в тази насока са развити в представените по делото писмени бележки.

Заинтересованата страна Х. С. И.-Т. в съдебно заседание, чрез адвокат Велева моли да се остави в сила решението на тричленния състав. В представената писмена защита по делото взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Заинтересованата страна М. И. А. в представена писмена защита по делото взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Заинтересованата страна Р. Д. Д.- И. в съдебно заседание, чрез адв. Т. И от САК моли да се потвърди решението. В представените писмени бележки са развити подробни доводи за това, че същото е валидно, допустимо и правилно. Изразява претенция за разноски.

Заинтересованите страни: И. А. М., Г. Х. В.-Ц., Г. И. А. в съдебно заседание не се явяват и не вземат становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество тази молба е неоснователна.

Производството пред Върховен административен съд, трето отделение е образувано по жалба на Р. П. В. от [населено място] срещу Заповед №СД-05-120 от 25. 06. 2015 г., с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара Й. О. С., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд [населено място] и Заповед №СД-05-123 от 25. 06. 2015 г. на Министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара Р. Д. Д.- И., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд [населено място].

Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че със Заповед № ЛС-И-1196/10. 11. 2014 г., министърът на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗННД (ЗАКОН ЗЗД НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) и чл. 2 от Наредба № 36 от 07. 01. 1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси, е насрочил конкурс с писмен и устен изпит за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони. Съгласно точка 1. 59. от заповедта за съдебния район на Районен съд - Шумен са били обявени шест места.

Р. П. В., по чиято жалба е образувано производството пред Върховния административен съд е подал заявление за участие в обявения конкурс за районите на Районен съд - Шумен, Районен съд - В. П и Районен съд - Н. П.

С. З № СД-05-49/15. 04. 2015 г. министърът на правосъдието е одобрил окончателен списък на допуснатите до конкурса кандидати, в който били включени жалбоподателят и заинтересованите страни.

По делото е установено, че със Заповед № СД-05-47/14. 04. 2015 г. министърът на правосъдието назначил конкурсна комисия в състав: председател– Б. И., представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: проф. А. К. – хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. – съдия от Върховния касационен съд, определена от председателя на Върховния касационен съд, К. К. и Л. Л.– определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. – съдия от Върховния касационен съд, Д. А. и Д. И.– определени от Съвета на нотариусите.

В случая съставът на комисията е определен след отправено от министъра на правосъдието писмено искане до председателя на Върховния касационен съд и до Нотариалната камара, в съответствие с чл. 12, ал. 2 от ЗННД за определяне на техни представители за включването им в състава на конкурсната комисия. Такива са посочени в постъпили в Министерство на правосъдието писма съответно с рег. № 92-17-98 от 26. 03. 2015 г. и с рег. № 92-17-98 от 30. 03. 2015 г. Посочените в тях представители са включени като основни и резервни членове в състава на комисията.

След провеждането на писмен и устен изпит на кандидатите било извършено класиране, отразено в протокол на комисията по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 36 от 11. 06. 2015 г. Р. В. не бил класиран за местата за нотариуси, обявени за съдебния район на Районен съд - Шумен, с оглед получената от него средноаритметична оценка 3, 40.

За да отхвърли жалбата на В., тричленният състав на ВАС е приел, че е оспорените заповеди са валидни, издадени от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил всички представени доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, съдържащи се в административната преписка, като е извършил всеобхватен анализ на данните в тях.

Неоснователни са релевираните твърдения за неправилност на съдебното решение. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Изводите на тричленния състав на ВАС са обосновани и в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че ответникът с оглед правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието за председател на комисията е посочил като такъв съдията от Върховния касационен съд (ВКС) Б. И.. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не е пречка за неговото участието в комисията. ЗННД предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата чл. 12, ал. 2 ЗННД не съдържа изискване това лице непременно да е служител на Министерство на правосъдието. Основание за това тълкуване дава и редакцията на чл. 12, ал. 2 ЗННД /в ред., изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност.

В относимата към спорната хипотеза редакция, действащата разпоредба не въвежда нито цитираното изискване, нито такова лицето да е служител по трудово или служебно правоотношение с Министерство на правосъдието.

Фактът, че с определянето на И. за председател на конкурсната комисия в състава й участват двама съдии от Върховния касационен съд, не обективира нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията И. е включен не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като "представител на Министерството на правосъдието", определен от министъра.

Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на оспорените актове на МП, поради противоречие с чл. 26, ал. 1, т. 11 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието. Устройственият правилник е нормативен акт от по - ниска степен сравнение със ЗННД, който е приложим съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК. Съответно при спазване на изискването на чл. 12, ал. 2 от ЗННД, несъответствието на заповедта за назначаване на комисия с посочения правилник не може да обоснове незаконосъобразност на оспорените две заповеди. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че съставът на конкурсната комисия е определен в съответствие с приложимия материален закон.

Процесните заповеди са издадени в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Не се констатират нарушения на предписания от ЗННД ред за обявяване на конкурса. Същият е проведен при спазване на регламентираната в него и Наредба № 36 от 07. 01. 1998 г. процедура. Конкурсът е насрочен със заповед на компетентния орган - министър на правосъдието. Проведен е от конкурсна комисия, съгласно предписанието на чл. 8, 9 и 10 от Наредба № 36 от 07. 01. 1998 г. в съответствие с предложения и утвърден Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, за който няма спор, че е оповестен по установения ред.

Неоснователни са твърденията за неправилност на съдебния акт поради необсъждане на развитите от жалбоподателя доводи за противоречие с чл. 195, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). Същият въпрос не е свързан пряко с предмета на делото и съответно не влияе на законосъобразността на административния акт. Решаващият съд дължи проверка на спазване на административнопроизводствените правила само по отношение на правоотношението между министъра на правосъдието и оспорващия по ЗННД и няма правомощия да се произнася доколко са спазени законовите изисквания, произтичащи от друг нормативен акт, който регламентира различни правоотношения с отделен предмет.

При този изход на делото разноските са в тежест на касационния жалбоподател. Такива се дължат на заинтересованите страни: Х. И.– Т. размер на 1000 лв. (хиляда лева), М. И. А. в размер на 500 (петстотин лева) и Р. Д. Д.- И. в размер на 1000 лв. (хиляда лева), както и на процесуалните представители на министъра на правосъдието - общо в размер на 300 лв. (триста лева).

Предвид всичко изложено, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6903 от 09. 06. 2016 г. по адм. дело №8635/ 2015 г. по описа на Върховния административен съд.

ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 300, 00 (триста) лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на М. И. А. направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/ лв заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. И.– Т., направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Р. Д. Д.- И. направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж. П:

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решението от 9. 06. 2016 г. по адм. дело №8635/2015 г. по описа на Върховния административен съд съответства на материалния закон.

Тричленният състав на Върховния административен съд е постановил неправилно решение, като не е констатирал допуснатото от министъра на правосъдието съществено нарушение на административнопроизводствените правила с определянето на съдия от Върховния касационен съд за представител на Министерството на правосъдието в конкурсната комисия, назначена за провеждане на конкурса за нотариуси, обявен с негова заповед №ЛС-И-1196/10. 11. 2014 г.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗННД (ЗАКОН ЗЗД НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) урежда състава на комисията, в която всяка от посочените институции-Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд и Нотариалната камара, има свой представител. Не би могло да се приеме, че за представител на Министерството на правосъдието може да бъде определено лице, което не заема длъжност в Министерството на правосъдието и няма служебна връзка с министъра на правосъдието. Като едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, който ръководи Министерството на правосъдието, министърът на правосъдието може да издава разпореждания само по отношение на лица, които са част от администрацията, подпомагаща дейността му. Министерството на правосъдието не би могло да бъде представлявано от лице, което няма институционална връзка с ведомството. Не съществува правна форма, в рамките на която министърът на правосъдието може да учреди мандат на лице, заемащо длъжност в съдебната власт, за извършването на определени, ангажиращи Министерството на правосъдието, правни действия.

По тези съображения считам, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, с което отхвърлена жалбата на Р. П. В. срещу заповед №СД-05-123/25. 06. 2015 г. на министъра на правосъдието и заповед № СД-05-120/25. 06. 2015 г. на министъра на правосъдието, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспорените заповеди да се отменят като незаконосъобразни поради опорочаване на конкурсната процедура.

Съдия:

Ж.Петрова