О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 675София, 28. 11. 2019 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 713/2019 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Л. И.” АД, [населено място] срещу решение № 257 от 09. 11. 2018 г. по в. т. д. № 511/2018 г. на Варненски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Силистренски окръжен съд решение № 52 от 21. 05. 2018 г. по т. д. № 98/2017 г., с което предявеният от М. А. К. от [населено място], обл. С. срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 14. 08. 2016 г. пътно-транспортно произшествие е уважен за сумата 73 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16. 02. 2017г. – датата на получаване на претенцията, до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като счита същия за противоречащ на представената по делото писмена декларация-разписка от 24. 08. 2016 г. за получена от увреденото лице сума 2300 лв., представляваща пълното му обезщетяване от водача на лекия автомобил, участвал в произшествието. Според касатора, решаващият състав фактически е изключил от доказателствата по делото декларацията-разписка, приемайки, че ответникът по иска не може да се позовава за пръв път на нея във въззивната си жалба, като същевременно обаче е обсъдил същата и...