О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 143

София, 24. 03. 2020 год.

В. К. С – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. Е

Членове: Б. Й

Е. С

като изслуша докладваното от съдията Е.С ч. т.д. №2120/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 пр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат П. К. – процесуален представител на М. В. Й., срещу определение №1785 от 04. 06. 2019г. постановено по в. гр. д.№5162/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението по същото дело от 18. 02. 2019г. в частта му за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е отказано да се измени въззивното решение в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за адвокат К., е неправилно. Твърди се, че са налице всички законови изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция. Според жалбоподателката за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е важен фактът, че ищцата на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е била освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото, което освобождаване се отнася до цялото производство, а не за една инстанция. Сочи се, че получената от ищцата сума след решението на първата инстанция е компенсация на моралните й вреди и не може да служи за заплащане на адвокатски хонорар. Претендира се отмяна...