№ 408

гр. София, 09 декември 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети

октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Л. М

2.

Ж. Н

при секретаря …… Кр. Павлова ………………………………. в присъствието

на прокурора …..…… Маринова …………………… изслуша докладваното от съдия Ж.Н

………………………………….. наказателно дело № 406 по описа за 2009 г. и за да се

произнесе, взе предвид следното:

Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Д. Г. Т., чрез защитника, за възобновяване на в. н. о. х. д. № 90/07 г. по описа на Софийския апелативен съд и отменяване на въззивно решение № 265 от 3. 05. 2007 г.

Искането съдържа довода, че задочно осъденият е разбрал за присъдата едва на 29. 04. 2009 г., когато е бил задържан от испанските власти и екстрадиран на 19. 05. 2009 г. за изпълнение на влязлата в сила присъда при съответните гаранции за възобновяване на делото.

В съдебно заседание защитникът (адв.. А) поддържа направеното искане. Намира, че на осъдения не е била предоставена възможност за лично участие в съдебното производство.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци настоява да не се възобновява наказателното дело, тъй като осъденият е подписал декларация, депозирана пред съда за лично упълномощаване на своите защитници. Той съзнателно се е укривал, знаейки за съдебното производство.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, след като...