Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], с адрес в [населено място], против решение № 1916 от 28. 09. 2015 г., постановено по адм. дело № 1723/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗ №МД-АУ-272-1/20. 04. 2015 г. на инспектор при Дирекция „ Местни данъци“ при [община], с който е определен данък върху превозни средства за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в общ размер от 7 551 лв. и лихви в размер на 1 796. 02 лв., потвърден с решение № МД-РШ-010/22. 05. 2015 г. на директора на Дирекция „ Местни данъци“ при [община]. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и не е отговорил на основния въпрос - дали превозното средство - предмет на данъчно облагане, реално съществува. Според касатора, именно фактът на реалното съществуване на вещта или нейното погиване през определения в акта период, е правнорелевантният факт, от който се пораждат, респ. не се пораждат задълженията на касатора за заплащане на данъка за моторното превозно средство. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора.

Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" при [община] изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Административният съд - В. е приел, че данъчнозадължено лице по чл. 53 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА...