Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Е. И. – Д. и Е. Е. И. и двамата от [населено място], против Решение № 14312 от 30. 12. 2015 г., постановено по адм. дело № 2430/2001 г. от тричленен състав на Върховния административен съд с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответните страни – Министърът на икономиката, О. А. С. и М. Х. К. не вземат становище.
Ответниците А. П. Т. и В. Х. И. считат касационната жалба за основателна и молят съда да съобрази изготвената пред първоинстанционния съд оценителна експертиза.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че начинът на обезщетяване е бил определен по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 5 от ЗОСОИ с влязъл в сила акт от 04. 10. 2000 г. Оценката е изготвена по чл. 6, ал. 5 от същия закон и съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ обезщетението е определено съобразно активното салдо по нарочния баланс. От приетата експертиза е установено, че оценката е съответна на доказателства и извършена при съобразяване с методиката на изчисляване. В заключението е включено обаче и имущество, което е реално възстановено с влязло в сила решение, поради което съдът правилно не е приел тази част на експертизата. Обосновано също така административният орган е изключил от оценката недвижимото имущество, за което е уважен иск по чл. 108 от ЗС. Необосновано е и оплакването за нарушение на съда във връзка с оценка на незастроените земи над 22 000 кв. м извън активите на дружеството, тъй като оценяваното имущество следва да е това, което е признато в заповедта по първата фаза. Доводите по същество са свързани с оспорване на експертизата, което е недопустимо...