Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. И. Р. от [населено място], [улица], чрез процесуалния му представител - адв.Н., против решение № 3 от 13. 01. 2016 г., постановено по адм. дело № 278/2015 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 15-1058-000066/20. 10. 2015 г. за налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и решаване на спора по същество.

Ответникът - Началникът на сектор „Пътна полиция“- С., не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“.

За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е приел за установено, че на 19. 10. 2015 г. жалбоподателят е управлявал МПС - Форд „Мондео“, с рег. [рег. номер на МПС], в [община], на общински път № SML2248-300м. от път III-8683 в посока на движение [населено място]. Водачът е бил спрян от патрул на гранична полиция, след което са и повикани служители от сектор „Пътна полиция“. При извършената проверка на Р. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Т754966/19. 10. 2015 г., тъй като същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест "Дрегер" 7510 с инв. № ARBB-0045 за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0170669 от мл. автоконтрольор Х.. Съдът е приел, че видно от материалите по делото, водачът не се е явил до 01. 45ч. на 20. 10. 2015 г. в МБАЛ - С. за вземане на кръвна проба за химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, като още към момента на издаване на талона е отказал да го получи, както и че това обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. С оглед на установеното е издадена и процесната заповед за налагане на ПАМ.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Първоинстаниционният съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като е приел че граничният патрул има право да спира автомобили и да осъществява контрол. Относно доводите на жалбоподателя, че към момента на проверката автомобилът не е бил със запален двигател, съдът е посочил че по делото е установено, че Р. е управлявал лекит автомобил до момента, в който е бил спрян за проверка от граничния наряд, следователно проверката е извършена за констатация дали при спирането водачът е употребил алкохол.

Съдът е направил извод, че е безспорно установено обстоятелството, че водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство, както и да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, поради което е налице материалноправната предпоставка за наложената ПАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 б. "б" ЗДвП предвижда, налагането на ПАМ на водач на МПС, който управлява на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или който е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП е установен по надлежния ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано с редовно съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

В настоящия казус пред Административен съд – Смолян е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство при съществуващи индиции за шофиране в нетрезво състояние (единствено и достатъчно основание по чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП за разлика от нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП). В този аспект несъмнено е установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на ПАМ, поради което законосъобразно административния орган е упражнил публичното право чрез своето властническото произнасяне.

Фактическата обстановка по делото е била напълно изяснена, като съдът е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на жалбата, за законосъобразен административен акт. Правилни са изводите, че независимо от липсата на конкретно установено съдържание на алкохол в кръвта, само отказът да бъде направено изследване представлява основание спрямо водача да бъде приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б."б", предл. второ ЗДвП.

Предназначението и ефектът на налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 1 буква "б" ЗДвП е именно да се преустанови нарушението с цел да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни фактически действия. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на правната норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание.

Първоинстанционния съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя и въз основа на представените доказателства е направил правилен извод относно законосъобразността на оспорената заповед.

С оглед на горното, като е отхвърлил жалбата на Р., като неоснователна Административен съд – Смолян е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 13. 01. 2016 г., постановено по адм. дело № 278/2015 г. по описа на Административен съд – Смолян. Решението е окончателно.