Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Д, от [населено място], [адрес], чрез пълномощника си адв. Ж.А, против решение № 1606 от 28. 09. 2018 г. по адм. дело № 1010/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС Бургас), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-272/19. 03. 2018 г. на кмета на община К., за премахване на незаконен строеж “Метална гаражна клетка„ разположена в южната част на УПИ XV, кв. 14 по плана на гр. К..

Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че не е установено по безспорен начин кой е извършителя на строежа, както, и че е в тежест на административния орган да установи посоченото качество на лицето, което следва да бъде адресат на заповедта. Счита, че съдът не е обсъдил обстойно всички наведени от него възражения и доводи, поради, което е постановил необоснован съдебен акт. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Кметът на община К., чрез процесуалния му представител адв. Е.М в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение АС Бургас е отхвърлил жалбата на С.Д срещу заповед № РД-272/19. 03. 2018 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от...