Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Р, от [населено място], чрез адв.. Д като процесуален представител, против решение № 1599 от 10. 07. 2018 г., постановено по адм. дело № 2824/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №РД-02-09-352/21. 09. 2017 г. на зам. кмета на община К.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община К., чрез пълномощника си адв.. С, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед №РД-02-09-352/21. 09. 2017 г. на зам. кмета на община К., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивен навес", находящ се на уличната регулационна линия в УПИ XI -641, кв. 108 по плана на гр. К., който попада частично в ПИ с идентификатор 39921. 501. 457 по КККР на гр. К., зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който е свързан с жилищната сграда с идентификатор 39921. 501. 457. 1, извършен от жалбоподателя в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП) и без одобрени строителни книжа,

За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и правилно приложение на материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен поради липса на одобрени проекти и разрешение за строеж. За време на извършване на строителството е приел 2000 г. Достигнал е до заключение, че процесният навес не е търпим както на основание § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, така и съгласно §127, ал. 1 П. З. З., поради което законосъобразно е разпоредено премахването му.

Решението е валидно, допустимо и правилно при следните съображения:

Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Доводите в касационната жалба за необсъждане на всички доказателства и неправилното им интерпретиране са неоснователни.

Данните по делото сочат, че описаният масивен навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За него липсват строителни книжа, поради което е незаконен. Правилно съдът е приел, че същият е изпълнен през 2000 г. Тази констатация е основана на показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от жалбоподателя. От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че в действащия ПУП-ПРЗ от 1982 г. на гр. К. в УПИ XI, кв. 108, е нанесен навес - сграда на допълващо застрояване. Според обяснението на вещото лице в съдебно заседание този навес не е идентичен с процесния строеж, който е изпълнен в по-голям обем. От приложеното извлечение на ПУП-ЗП от 1982 г. е видно, че с него се предвижда основно свободно малкоетажно застрояване, каквото не е осъществено на място. Не е предвидено допълващо такова. По делото липсват данни за издадена виза по чл. 140 ЗУТ за процесния масивен навес или наличие на одобрена КЗР. При тези данни следва да се приеме, че строежът е в несъответствие с действащия ПУП, поради което е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Законосъобразно е заключението на съда относно нетърпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 П. З. З..

Масивният навес, предмет на административния акт, не е допустим по действащия ПУП-ПРЗ и не отговаря на правилата и нормативите по ЗТСУ отм. и тези по ЗУТ. Изпълнен е на уличната регулационна линия и без да е реализирано основното застрояване в УПИ XI-641, поради което противоречи на изискванията на чл. 112, ал. 4, чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ отм. и чл. 121, ал. 1 и ал. 5 от Наредба №5 за ПНТСУ отм. , както и на сега действащите чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Описанието на строежа, направено в констативния акт и в заповедта, го определя като масивен навес. С. не попада сред изключенията по чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 (отм.). Представлява второстепенна постройка, а не работилница, за която е допустимо да се изгради на уличната регулационна линия, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя. Не е изпълнена и третата, предвидена в § 16, ал. 3 ПР ЗУТ предпоставка: по делото не е установено декларирането на строежа пред одобряващите органи от неговия собственик. Липсата на деклариране е пречка да се приеме търпимост на незаконния строеж, дори в случай на съответствие с правилата и нормите на застрояване, каквото съответствие по делото не е установено. Предвид времето на изграждане на навеса не е налице и хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. Ето защо, като е приел, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника по касационната жалба се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 600 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за превеждането му по банков път.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1599 от 10. 07. 2018 г., постановено по адм. дело № 2824/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА И.Р от [населено място] да заплати на община К. направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението е окончателно.