Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса гр. С. /НЗОК/ срещу Решение № 577/03. 10. 2018г., постановено по адм. д № 252/2018 г. по описа на Административен съд Плевен, с което, на основание чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ е осъдена Национална здравноосигурителна каса, гр. С. ул. „Кричим“ № 1 да заплати на П.Б обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно решение № РД-Е112-2/06. 01. 2015 г. на управителя на НЗОК, в размер на 77 408, 75 лева главница и лихва за забава от 04. 05. 2017 г. - датата на влизане в сила на решение № 5590 по адм. дело №12633/2016 г. на ВАС до подаване на исковата молба и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като са присъдени и разноски в размер на 4779, 13 лв. Искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 81071, 65лв, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

К. Н здравно-осигурителна каса твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изложените от касатора съображения са общи и са в две основни насоки: първо, че неправилно е прието за доказано заплащането на получената от ищеца медицинска помощ и второ, че не са съобразени законовите параметри, според които може да бъде ангажирана отговорността на НЗОК за заплащане на лечение, получено в друга държава-членка на ЕС. Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявеният иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна П.Б чрез процесуалния му представител взема становище за неоснователност на жалбата и...