Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовков срещу Решение № 43 от 06. 03. 2018 г., постановено по адм. дело № 273/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 лева. Моли да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.М, понастоящем в затвора [населено място] не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд Кюстендил се е развило по исковата молба на Д.М против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН”), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал наказание в затвора гр. Б. дол, със сума в размер на 1000 лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия, изразяващо се в неоснователно лишаване от престой на открито на 09. 08. 2017 г. при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в този затвор.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Манов против ГД „ИН“ иск за сума в размер на 100 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 1000 лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в затвора гр. Б. дол на 09. 08. 2017 г., ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, изразяващо се в неоснователно лишаване от престой на открито като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД). Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ от ищеца в перида предмет на исковата молба.
Неоснователно е твърдяното в касационна жалба на ГД „ИН“, че решението е необосновано, не са доказани вредите и причинно-следствената връзка. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – лишаване от престой на открито, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД „ИН” за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на лишаването от престой на открито в затвора гр. Б. дол, където е бил задържан ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установеното от доказателствата по делото лишаване от престой на открито несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Не основава неправилност на обжалваното решение с практиката на съдилищата в Р. Б и Европейският съд по правата на човека.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ).
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавал в затвора гр. Б. дол. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски касационния жалбоподател е неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 06. 03. 2018 г., постановено по адм. дело № 273/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.