Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Е.Б, чрез пълномощника му, против решение № 5413 от 18. 09. 2017 г. по адм. дело № 6090/2017 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209 т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при 07 Районно управление при СДВР, не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение № 5413 от 18. 09. 2017 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Е.Б против заповед № 3382зз-868 от 26. 05. 2017 г., издадена от полицейски орган при О7 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) жалбоподателя е задържан до 24 часа, за установяване на самоличност.

Съдът е установил от фактическа страна, че на 26. 05. 2017 г. жалбоподателят П.Б е задържан с оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР – за установяване на самоличност, както и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 194 НК (кражба). При задържането му са попълнени изискуемите декларации и са разяснени правата му, проведен е обиск, при който са намерени лични вещи на задържания. Лицето е освободено същия ден в 20, 50 часа. Съобразно писмените доказателства, приложени по делото, съдът е приел за безспорно, че жалбоподателят страда от тежко психическо заболяване,...