Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в сектор „ПОППВОО“ към отдел „Криминална полиция“ на Областна дирекция на МВР – Пловдив против решение № 1551 от 29. 09. 2017 г. по адм. дело № 1457/2017 г. на Административен съд – Пловдив. В нея се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Д.И, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което иска да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил по оспорване на Д.И заповед за задържане на лице рег. № 2372зз-60 от 22. 05. 2017 г., издадена от В.З, в качеството му на полицейски орган, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) е заповядано за срок от 24 часа задържането му – заподозрян в извършване на престъпление.

Съдът е установил от фактическа страна, че в обжалваната заповед е посочено само, че задържането на Д.И е заповядано от инспектор в Отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР Пловдив, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 214, ал. 1 от НК - в качеството му на заподозрян като извършител на престъпление - "с цел да набави...