ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2360

гр. София, 12.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА МАРЕВА

2. Д. К.

като изслуша докладваното от съдия Д. К. гр. дело № 4251 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 9837 от 10.09.2024 г., подадена от името на М. П. П. и Л. П. Ф. чрез адв. П. С., срещу решение № 337 от 15.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 448/2024 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 39 от 23.02.2024 г. по гр. д. № 1137/2021 г. на Районен съд Белене, с което е установено по отношение М. И., Н. И., В. Е., М. П. и Л. Ф., че М. Х. е собственик на подробно описани поземлени имоти и лек автомобил.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил аргументите във въззивната жалба относно необосноваността на заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза; извършил е нарушение на процесуалния закон като не допуснал свидетелски показания на С. Х. и обяснения на М. Х. по реда на чл.176 ГПК относно почерка на завещателя Р. Р.. Касаторите молят за отмяна на решението и допускане на делбата между всички наследници по закон, алтернативно искат връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Формулиран е следният въпрос, сочен като значим за крайния изход на делото: Следва ли въззивният съд да се произнесе по своевременно направени искания по повод на нововъзникнал факт – декларация на С. Х., представена с писмения отговор на въззивната жалба.

Ответниците по касация М. И., Н. И., В. Е. и М. Х. излагат в отговори становище за неоснователност на жалбата и липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Сочат, че решението на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с процесуалния и материален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което подлежи на касационен контрол.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:

Съдът е бил сезиран с предявен от М. И. и Н. И. срещу В. Е., М. П. и Л. Ф. иск за делба на наследствени имоти, притежавани приживе от Р. Н. Р., починал през 2021 г. В делото по реда на чл.225 ГПК е встъпила М. Х., която е предявила срещу съделителите установителни искове за право на собственост върху част от имотите на основание завет, направен в нейна полза от Р. Р. със саморъчно завещание. Автентичността на завещанието е била оспорена от съделителите, във връзка с което са били допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, чиито заключения са, че завещанието е написано и подписано от Р. Р.. При тези доказателства първоинстанционният съд приел за установено, че главно встъпилото лице М. Х. е собственик по завещание на част от процесните имоти и отхвърлил иска за делба на същите. Във въззивната жалба, подадена от М. П. и Л. Ф., е изразено съмнение дали сравнителният материал изхожда от Р. Р. и е поискано допускане на повторна експертиза. Към отговора на въззивната жалба М. Х. е представила писмена декларация от С. Х. за това, че попълвала документи за дейността на фирмата на Р. Р., който имал затруднения да пише. С оглед декларацията М. П. и Л. Ф. са поискали допускане на С. Х. като свидетел за установяване начина на попълване на фирмени и лични документи от Р. Р. и относно затрудненията му да пише собственоръчно. Въззивният съд оставил без уважение искането за нова съдебно-почеркова експертиза, а по искането за допускане на С. Х. като свидетел не се произнесъл. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, съдът анализирал подробно приетите заключения на вещото лице. Посочил, че като сравнителен материал за основонто заключение са използвани заявление за издаване на лични документи пред МВР, нотариални актове и договор за наем, а за допълнителното заключение е изследван и сравнителен материал, представен от М. П. е Л. Ф. – документи от фирмено дело. В част от тези документи ръкописният текст е изпълнен от две лица – от Р. Р. и от друго лице. Подписите на всички представени образци са изпълнени от едно лице. Въззивният съд е проследил анализа на съвпадащи признаци при изписване на буквите, въз основа на който вещото лице е дало заключение, че текстът на завещанието и написан собственоръчно от Р. Р. и е подписан от него. Посочено е, че автентичността на сравнителния материал не е оспорена от страните. Прието е, че завещанието легитимира М. Х. като собственик на описаните в него имоти, поради което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от главно встъпилото лице установителни искове.

При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поставеният въпрос е във връзка с касационното оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не се произнесъл по искането за допускане на свидетел, направено във връзка с представеното декларация от С. Х.. При наличие на категорични заключения за авторството на завещанието, дадени въз основа на сравнителен материал, чиято автентичност не е оспорена, а същата се потвърждава от характера на материала – подписи, положени пред нотариус и пред служител на МВР, искането на въззивниците, сега касатори, за допускане на гласни доказателства относно затрудненията на завещателя да пише собственоръчно, е било неотносимо към главния факт, подлежащ на доказване при така възникналия спор – дали Р. Р. е написал и подписал завещанието в полза на М. Х.. С оглед изложеното поставеният въпрос не е относим към обжалваното решение, а освен това по този въпрос е налице обилна практика, че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях - чл. 153 ГПК. Съдът не е длъжен да преценява онези твърдения, доводи и възражения на страните, които са неотносими към конкретния спор, а също така и неотносимите към предмета на доказване доказателства.

По изложените съображения липсва основание за допускане на обжалваното решение до касационна проверка.

Ответникът по касация М. Х. е поискала присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Разноските са доказани чрез представения договор за правна защита, в който е посочено заплащане в брой на сумата 1200 лева.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 15.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 448/2024 г. на Окръжен съд – Русе.

ОСЪЖДА М. П. П. и Л. П. Ф. да заплатят на М. Г. Х. разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.