Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С, гр. С., ул. „И. В“ №2 срещу Решение №732 от 04. 05. 2017 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №1175/2016 г.
С обжалваното решение съдът отменя Ревизионен акт №14 от 04. 09. 2013 г. на ревизионни органи в О. С в частта, с която на Ч.И, действаща като едноличен търговец с фирма „Чериса – Ч.И“ е определена за периода 01. 01. 2011 г. – 31. 12. 2012 г. такса за битови отпадъци в размер на 7 021, 06 лв. и съответните лихви за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – кметът на О. С, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че при условията на пълно и главно доказване по делото е доказано, че общината е предоставяла услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Несъответен на доказателствата по делото счита изводът на съда за недоказаност на предоставянето на услугите като съдът неоснователно не е ценил показанията на свидетеля Чобанов, не е обсъдил множеството доказателства за разходите на звено „Сметосъбиране“ в общината. Позовава се и на заключението на приетата по делото съдебна експертиза, установила безспорно разходвани от общината средства за предоставяне на услугите.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-жа Иванова. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Е.Б и адв. Н.С, Адвокатска колегия, гр. П..
2. Ответникът по касационната жалба – Ч.И, действаща като едноличен търговец с фирма „Чериса – Ч.И“, счита същата за неоснователна. Излага фактите по делото и сочи, че съдът правилно е установил факта на неизвършване от общината на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Позовава се на съдебна практика.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Г.П, Адвокатска колегия, гр. П..
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът е направил необоснован, с оглед на доказателствата по делото, извод, че ответникът по касационната жалба не е задължено за таксата за битови отпадъци лице. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, следното:
1. Едноличен търговец „Чериса – Ч.И“ е собственик на недвижим имот - урегулиран поземлен имот І-000220, находящ се в гр. С., представляващ земя – 2 200 кв. м., с отчетна стойност 1 000, 00 лв., и сграда с площ 438, 11 км. м. „Цех за печене и пакетиране на ядки и сушени плодове“ с отчетна стойност 672 841, 66 лв., за които е подал декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ.
2. На 04. 07. 2008 г. между едноличен търговец „Чериса - Ч.И“ и кмета на О. С е сключен договор за предоставяне под наем на 2 броя контейнери, тип „Бобър“, 1 100 л., като общината се задължава два пъти месечно да извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Договорът не е с определен срок. Не е представен протокол за предаване на договорените 2 броя съдове.
3. На 16. 12. 2010 г. и на 15. 12. 2011 г. Общински съвет Садово приема Решение №616 и Решение №21, с които определя размер на таксата за битови отпадъци за 2010 г. и 2011 г. за юридически лица 6, 19 на хиляда, в т. ч. 3, 47 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1, 69 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа; 1, 03 на хиляда за почистване на териториите за обществено ползване.
4. На 09. 03. 2012 г., със Заповед №126, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на О. С определя границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване и честотата на предоставяне. В заповедта е посочено, че общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване в населените места в общината, в т. ч. в гр. С..
5. На 23. 10. 2012 г. едноличен търговец „Чериса - Ч.И“ сключва договор с „Анес – 96“ ООД с предмет „събиране, транспортиране, временно съхраняване и/или депониране на отпадъците на възложителя, находящи се в базата“ му. В Приложение №1 са уточнени конкретните видове и кодове на отпадъците като под №12 фигурира смесени битови отпадъци с код 20 03 01. Договорът е със срок на действие една година и влиза в сила от деня на утвърждаване на работните листове на възложителя от Регионалната инспекция по опазване на околната среда, гр. П..
6. На 31. 10. 2012 г. служители на О. С извършили проверка „в околностите на имот с УПИ ІІ000220 – цех за пакетиране на ядки и сушени плодове“ и установили, че „най-близкия до имота контейнер тип „Бобър“ се намира на около 220 м от него на асфалтов път западно от стадиона на гр. С.“.
7. На 01. 11. 2012 г. главен специалист „ здравни и безопасни условия на труд и управление на отпадъците“ в О. С дава сведение, че до м. септември 2012 г. контейнер тип „Бобър“ е бил поставен в имота, съседен на имота на едноличен търговец „Чериса - Ч.И“.
8. На 24. 04. 2013 г., със Заповед №4, началник отдел „Местни приходи и контрол“ в О. С възлага извършването на данъчна ревизия на едноличен търговец „Чериса – Ч.И“ за задълженията за такса за битови отпадъци за периода 01. 01. 2008 г. – 31. 12. 2012 г.
9. На 09. 06. 2013 г. определените ревизиращи органи представят ревизионен доклад №9, с който установяват задължения на търговеца за такса за битови услуги за периода 01. 01. 2008 г. – 31. 12. 2012 г.
10. На 04. 09. 2013 г. възлагащият ревизията и ревизиращият орган издават Ревизионен акт №4, с който на едноличния търговец определят за периода 01. 01. 2008 г. – 31. 12. 2012 г. задължения за такса за битови отпадъци в размер на 22 855, 77 лв.
11. На 26. 11. 2013 г. кметът на О. С, с Решение №515, отменя Ревизионен акт №4 в частта досежно определените задължения за такса за битови услуги за периода 01. 01. 2008 – 31. 12. 2010 г. и потвърждава акта в останалата част.
12. На 03. 06. 2015 г., с Решение №1133, постановено по административно дело №287/2014 г., Административен съд, гр. П., отменя Ревизионен акт №14 от 04. 09. 2013 г.
13. На 17. 05. 2016 г., с Решение №5860, постановено по административно дело №8930/2015 г., Върховният административен съд отменя Решение №1133 и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
14. В хода на съдебното производство органът представя:
а) свидетелство за регистрация на 2 броя специални автомобили - „сметосъбирач“, марка „МАН“, с регистрационни [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС], собственост на общината.
б) 7 броя трудови договори за длъжността „шофьор на специален автомобил по сметосъбиране“ за 3 лица и 16 броя трудови договори за длъжността „сметосъбирач“ за 8 лица, както и доказателства за изплатени им трудови възнаграждение за процесния период;
в) пътни листове за двата автомобила и стокови разписки за предадените битови отпадъци.
15. В хода на съдебното производство съдът:
а) разпитва свидетелите Чобанов и Запрянов – служители на О. С и свидетеля Радева – служител на едноличния търговец;
б) приема две съдебни експертизи – едната установява липса на информация в електронен вид за извършван мониторинг посредством глобална система за позициониране (GPS) на автомобилите на общината, извършващи сметосъбиране и сметоизвозване; другата установява разходите на общината за извършване на услугата.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Съдът приема за безспорно от доказателствата по делото, че едноличният търговец е собственик на имот, който попада в границите на район, в който общината е посочила в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, че ще предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът приема, че органът не е доказал предоставянето им в района, където се намира имотът на търговеца. Общината не разполага с информация от GPS за маршрутите на товарните автомобили, чрез които са извършвани услугите, а представените пътни листове визират само междуселските и междуградски маршрути, поради което не може да се направи категоричен извод дали, кога и как услугите са били извършвани в района на процесния имот. Съдът приема, че показанията на свидетелите Чобанов и Запрянов съдържат противоречия относно месторазположението на контейнер за отпадъци в близост до имота на търговеца и относно факта на управление на конкретния товарен автомобил, извършваш услугата в района, поради което не ги кредитира. Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта досежно определените на търговеца такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на териториите за обществено ползване поради недоказаност на предоставянето на услугата по отношение на процесния имот.
По отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци съдът приема, че органът е доказал ползването на услугата от общината – общината ползва за обезвреждане на битови отпадъци депо в местността „Капсида“, гр. А.. Съдът приема, че дължимостта на тази такса не е обвързана от ползването на имота, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта, с която на търговеца са определени задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци.
Решението на съда в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца не е обжалвано и е влязло в сила.
Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта, с която на търговеца са определени такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на териториите за обществено ползване е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са свързани с преценката на съда на релевантния факт – престиране на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
За да бъде едно лице задължено за такса битови отпадъци е необходимо да са налице следните предпоставки: 1.) лицето да има качеството на субект по чл. 11 ЗМДТ, т. е. да е собственик или ползвател на недвижим имот, разположен на територията на съответната община; 2.) общината да е създала нормативни предпоставки за дължимост на таксата – общинският съвет да е приел решение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за определяне на годишния размер на таксата, кметът на общината да е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на районите, в които общината ще предоставя съответните услуги, както и честотата на предоставяне; 3.) конкретният имот да попада в границите на районите, в които общината ще предоставя услугите; 4.) общината реално да престира услугите.
По делото е безспорно, че едноличният търговец има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Безспорно е установено, че общината е приела решение по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за всяка от годините.
Съдът е приел за безспорно доказано, че имотът на търговеца попада в границите на районите, в които общината предоставя и трите услуги по чл. 62 ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. Този извод съдът е направил без по делото да са представени заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2011 г. и 2012 г. Представена е само Заповед №126 от 09. 03. 2012 г., която определя районите и честотата на предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, но считано от 09. 03. 2012 г. до 31. 12. 2012 г. За периода 01. 01. 2011 г. – 08. 03. 2012 г. заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не са представени.
В нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е указал на касатора, че за този решаващ за предмета на делото факт органът не сочи доказателства. Обстоятелството, че в оспорения ревизионен акт органът е посочил, че „УПИ І-000220 „Цех за печене и пакетиране на ядки и сушени плодове“ гр. С., област П., се намира в район, в който община С. в периода 2008 – 2012 година предоставя услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“, без да са представени по делото заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и без същите да са публично достъпни на електронната страница на общината не дава възможност съдът да извърши контрол за законосъобразност на акта в частта относно една от кумулативните предпоставки за дължимост на таксата. В случая, в декларацията по чл. 17 ЗМДТ, едноличният търговец изрично сочи, че имотът се намира извън строителните граници на населеното място. Този факт изисква да се установи начинът, по който кметът на общината, в заповедите си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, е определил границите на районите и вида на услугите, които общината предоставя. С оглед на това органът е следвало да представи доказателства – първо, заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, и второ, извадка от устройствения план на гр. С., от която да е видно къде се намира имотът на търговеца – идентификатор 65139. 16. 25.
В нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е указал на касатора, че трябва да представи длъжностните характеристики на лицата, назначени на длъжност „шофьор на специален автомобил по сметосъбиране“ и „сметосъбирач“, както и да представи доказателства за начина на организация и на отчитане на тяхната дейност, в т. ч. и доказателства за съдържанието на понятието „район“ вписано в пътните листове на специализираните автомобили досежно гр. С. – утвърдени схема на разположение на съдовете и на маршрут на автомобилите, ако разполага с такава с оглед на установеното от съдебната експертиза при първоначалното разглеждане на делото – административно дело №287/2014 г., л. 1188 – 1193 и л. 1221 - 1222.
Даденото от съда в съдебното заседание на 16. 06. 2016 г. указание „да представи необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна“ с уточнението „а именно доказателства за маршрутите на специалните автомобили“ не осъществява задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК.
Наред с това по делото не са представени Акт №2 от 20. 03. 2013 г. за определяне на длъжностно лице, което да възлага ревизии, както и заповедите на кмета по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ относно общинските служители, на които е възложено извършването на данъчната ревизия. Тези доказателства имат съществено значение за определяне на компетентността на лицето, възложило данъчната ревизия, на лицата, извършили ревизията, и на лицата, издали ревизионния акт, т. е. имат пряко значение за преценка на компетентността на органите в данъчното производство. Указание по чл. 171, ал. 4 АПК за тези съществени за предмета на спора факти съдът не е дал.
Изложеното прави обжалваното решение постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага съдът да го отмени.
Тъй като настоящото съдебно производство е второ по ред касационно производство съдът следва да отмени Решение №732 и да насрочи делото в открито съдебно заседание като укаже на касатора, че следва да представи заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2011 г. и 2012 г. (до 09. 03. 2012 г.); длъжностните характеристики на работниците, заемащи длъжностите „шофьор на специален автомобил по сметосъбиране“ и „сметосъбирач“, Акт №2 от 20. 03. 2013 г., заповедите на кмета по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, както и че не сочи доказателства за съдържанието на понятието „район“ досежно гр. С., вписано в пътните листове на специализираните автомобили, и за начина на организация и отчитане на дейността на специализираните работници в рамките на общината.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал. 1 и 2 и чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №732 от 04. 05. 2017 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №1175/2016 г.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание.
УКАЗВА на кмета на О. С в четиринадесетдневен срок от съобщаването да представи заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2011 г. и 2012 г.; информация за местоположението на имот с идентификатор 65139. 16. 25; длъжностните характеристики на назначените на длъжността „шофьор на специален автомобил по сметосъбиране“ и „сметосъбирач“ за периода 01. 01. 2011 г. – 31. 12. 2012 г.; Акт №20 от 20. 03. 2013 г.; заповедите по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ за общинските служители, участвали в данъчната ревизия.
УКАЗВА на кмета на О. С, че не сочи доказателства за начина на организация и отчитане на дейността на работниците „шофьор на специален автомобил по сметосъбиране“ и „сметосъбирач“.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на седмо отделение за определяне на дата за съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.