№ 694

гр. София, 25. 11. 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б ч. т.д. № 401 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.С. С., в качеството му на особен представител на Любомира Я. Б., срещу определение № 545 от 18. 12. 2018г. по в. т.д. № 425/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, I състав в частта, с която е допълнено постановеното от същия съд по същото дело решение № 309 от 13. 11. 2018г. в частта за разноските, като Любомира Я. Б. е осъдена да заплати на адв.С. С. сумата от 4 312, 92 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за явяването му като особен представител във въззивното производство.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, съгласно която разноските за особения представител се възлагат на ищеца, а вместо това е осъдил ответницата да заплати възнаграждението на назначения й особен представител. Позовава се на т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че в хипотезата, когато възнаграждението за особен представител не е заплатено предварително от ищеца, същото следва да бъде изплатено от бюджета на съда, като загубилата страна бъде осъдена да възстанови така присъдената сума в полза на съдебната власт. Поради това моли обжалваното...