Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОМВ България„ООД против решение № 194/08. 11. 2018 г. по гр. д.№ 379/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 435/28. 03. 2018 г. по гр. д.№ 2480/20з16 г. на Пловдивски окръжен съд, С потвърденото решение са отхвърлени пасивно субективно съединените искове на касатора против „ К. А „ЕООД и Прокуратура на Р. Б, с правно основание чл. 124 ГПК, за установяване по отношение същите, че „ОМВ България „ ООД е собственик на 162 736 л. дизелово гориво на обща стойност 340 118, 24 лева с ДДС, придобито по правни сделки с „Петрол С.А. – Румъния„, „Н. П„ ЕООД и „ОМВ Рифайнинг енд Маркетинг„ ГМБХ – Виена, което количество представлява част от общо изтегленото от ответника „К. А„ ЕООД през периода 01. 04. 2010 г. – 05. 04. 2010 г. дизелово гориво в общ размер от 350 499, 84 л. на обща стойност 732 789 л. с ДДС, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички обстоятелства и доказателства по делото, относими към преценката за нищожност на сключения между „Кибела БГ„ ЕООД и „К. А„ ЕООД договор за доставка на гориво от 31. 03. 2010 г., поради противоречие с добрите нрави, предвид сключването му с намерение за увреждане на ищеца - касатор. Същият твърди, че въззивният съд, въпреки изрично позоваване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, във връзка с доклада и разпределение на доказателствената тежест относно релевантните за спора обстоятелства, не е съобразил предпоставките по чл. 266 ал. 3 ГПК и неправилно е отказал допускане на доказателства на ищеца във въззивна инстанция /, Неправилност на въззивния акт се твърди и поради противоречие с материалния закон – чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД, тъй като не са отчетени смисъла, целта и философията на понятието „ добри нрави „, Неправилно, според касатора, съдът е отказал да приеме, че се касае за нееквивалентност на престациите, преценима с оглед правните последици от сключването на договора за доставка между „ Кибела БГ„ ЕООД и „ К. А „ ЕООД, но по отношение на „ОМВ България„ ООД, макар трето за правоотношението между същите лице, доколкото то се явява ощетено с цената на изтегленото от „ К. А „ ЕООД, , гориво, чрез картите с рутекс функция, предоставени от него на „Кибела БГ„ ЕООД по договор от 07. 01. 2010 г., Като сключен в разрив с правилата на добросъвестността в търговските отношения, според касатора договорът между двете дружества цели единствено да придаде юридическа обоснованост на поведението на договарящите страни, каквато в действителност не е налице. Неправилно страната намира и приложението на чл. 24 ал. 2 ЗЗД, досежно настъпването на вещнопрехвърлителния ефект по отношение собствеността върху процесното гориво, тъй като не е отчетено обстоятелството, че картите с рутекс функция са с месечен лимит от 18 000 лева и надхвърлянето му предпоставя разпореждане с количествата над тази стойност без основание, чрез което не се променя собствеността. При липса на договор между „ ОМВ България „ ООД и „ К. А „ЕООД, изтеглените от последното количества гориво не се явяват, като резултат от отделянето им, в качеството на родово определена вещ, по волята на продавача, което изключва настъпването на вещно-правния ефект съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД.

Ответните страни - „К. А„ ЕООД и Прокуратура на Р. Б - оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът „ ОМВ България „ ООД предявява субективно съединени искове за установяване спрямо ответниците „ К. А „ ЕООД и Прокуратура на Р. Б, че е собственик на дизелово гориво – посочено с количество, цена и източник на придобиване, което количество твърди, че е било изтеглено чрез използването на карта с рутекс функция от ответника „ К. А „ЕООД. Последният е разполагал с картата въз основа на сключен на 31. 03. 2010 г. договор за доставка на гориво с „ Кибела БГ „ ЕООД, с което дружество „ОМВ България „ има сключен договор за продажба на гориво чрез карти с рутекс функция от 07. 01. 2010 г., Тези карти позволяват изтеглянето на горивото с отлагане на плащането и са с месечен лимит от 18 000 лева. Доставянето на горивото от „ Кибела БГ„ ЕООД на „ К. А” ЕООД е договорено чрез използването на картите с рутекс функция, предоставени от ищеца на „ Кибела БГ „ ЕООД, Твърди се, че „ К. А „ ЕООД е изтеглило значителни количества гориво над определения месечен лимит, в периода 1-5 април 2010 г., Във връзка с прокурорска преписка срещу „ К. А „ЕООД, изтеглените количества гориво, междувременно смесени с придобити от други източници горива, са иззети като веществено доказателство от Прокуратура на Р. Б, но последващо върнати - на „ ОМВ България „ ООД. Правният интерес от конституирането на Прокуратурата като ответник се обосновава с обстоятелството, че същата е предявила иск против ищеца, за стойността на част от горивото, за невръщането на което на „К. А „ЕООД е ответник по предявен от същото дружество иск за обезщетение, производството по който е висящо и като трето лице – помагач на Прокуратурата по което е конституиран настоящият ищец.

Ищецът се е позовавал на обстоятелството, че чрез използването на картите с рутекс функция ответното дружество не е станало собственик на изтегленото гориво, тъй като не е налице предаване от съконтрахента му – „Кибела БГ „ЕООД, по смисъла на чл. 24 ал. 2 ЗЗД, чрез отделяне на доставяното количество, в качеството на родово определена вещ. Позовава се на разпоредба в Общите условия приложими към договора от 07. 01. 2010 г., според които купувачът „ Кибела БГ „ЕООД не може да прехвърля правата си по използването на картите с рутекс функция в полза на трето лице. В евентуалност е поддържан довод за нищожност на сключения между „ Кибела БГ „ЕООД и „ К. А „ЕООД договор за доставка от 31. 03. 2010 г., поради противоречие с добрите нрави – чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД, като сключен с единствената цел да увреди „ОМВ България„ ООД и в нарушение на принципа за еквивалентност в престациите, тъй като страните по същия нито са възнамерявали, нито действително са възмездили ищеца за изтеглените количества.

Ответникът „ К. А „ЕООД е възразявал, че процесното гориво е преминало в негова собственост с факта на зареждането му в бензиностанции на ищеца, чрезз използване картите с рутекс функция, Противопоставил е и възражение, че след смесването му с горива с друг произход е обективно невъзможно индивидуализира и отдели иззетото чрез картите с рутекс функция от общо иззетото като веществено доказателство от Прокуратурата гориво.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че не са налице доказателства за намерение на договарящите дружества „ Кибела БГ „ЕООД и „ К. А „ ЕООД, чрез сключването на договора за доставка от 31. 03. 2010 г. да навредят на ищеца, като липсата на плащане не е нито доказателство, нито дори индиция за такова намерение. Приел е, че липсва нееквивалентност в престациите, тъй като страните са уговорили определяема цена на доставяното гориво, Тъй като горивата са родово определени вещи, съдът е приел, че собствееноста върху тях се е прехвърлила, съгласно чл. 24 ал. 2 ЗЗД, с факта на зареждането им от ответното дружество, чрез което става отделянето им от общото принадлежащо на ищеца количество. Ирелевантно за действителността на договора за доставка, според съда, е факта на недоказано разплащане на горивото от „ К. А „ ЕООД в полза на „Кибела БГ „ЕООД, респ. от последното - на „ОМВ България„ ООД. Неплащането предпоставя интерес от облигационни претенции между дружествата. Месечното лимитиране на изтеглимото количество чрез предоставените карти с рутекс функция съдът е приел, че няма отношение към основанието за придобиване на собствеността от ответното дружество и момента на настъпването на вещно-прехвърлителния ефект, макар напълно неясно, в тази си част, мотивите да сочат като праводател ищеца, при неяснота на правното основание, вместо „ Кибела БГ„ ЕООД, намиращо се в облигационна връзка по договор за доставка с „К. А „ ЕООД.

В изложението по чл. 280 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ За да отхвърли въведено в спора правоизключващо възражение, като недоказано, следва ли преди това съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички налични в кориците на делото доказателства и да посочи в мотивите на съдебния акт защо счита, че събраните доказателства, на които страната се позовава за да обоснове възражението си, не доказват твърдяната теза? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с решения по гр. д.№ 1055/2016 г. на ІІ г. о., по т. д.№ 2849/2015 г. на ІІ т. о., гр. д.№ 1857/2010 г. на ІV г. о., т. д.№ 212/ 2012 г. на ІІ т. о. на ВКС; 2/ При наличие на обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните във връзка с предприемане на действия по събирането на доказателства, респ. следва ли да се допусне събирането на вече поискани във въззивната жалба доказателства на соченото основание? –въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 2 от ТР №1/09. 12. 2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ; 3/ Осъществено ли е основанието на чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД, когато принципът на еквивалентност на престациите между страните в договорната връзка не е нарушен, но същите са го сключили с цел да накърнят интересите на трето за тази връзка лице, в разрез с принципа за добросъвестност при осъществяване на търговските взаимоотношения и справедливостта? ; 4/ Следва ли да се счита нарушен принципа на еквивалентност на престациите, респ. изпълнен съставът на чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД, в контекста на интересите на трето за облигационното правоотношение лице, когато, в резултат на съглашението между страните по един договор, това трето лице е лишено от свое имуществено благо и не е получило в замяна от нито една от тях неговия паричен еквивалент? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,поради противоречие с решения по т. д.№ 88/2007 г. на ІІ т. о., гр. д.№ 2293/2015 г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 3014/2014 г. на ІІІ г. о. и т. д.№ 750/2006 г, на І т. о. на ВКС, а в евентуалност - в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК;5/ Настъпва ли вещно-правен ефект при прехвърляне на собствеността върху родово определени вещи, когато към датата на сключване на договора за покупко-продажба собственик на вещите е трето за облигационната връзка лице, в това число и по отношение на задължението за предаването им? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с решения по гр. д.№ 4653/2008 г., гр. д.№ 578/2010 г., гр. д.№ 607/2011 г. и гр. д.№ 3424/2013 г. – всички на ІV г. о. на ВКС ; 6 / Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките между страните по сключения помежду им договор, който съгласно чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тях? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с решения по гр. д.№ 60094/2016 г. на ІV г. о. и по гр. д.№ 538/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС.

Първият от въпросите е предпоставен от касационния довод за непроизнасянето на въззивния съд по всички доказателства, установяващи, според касатора, сключването на договора за доставка между ответното дружество и „Кибела БГ„ ЕООД единствено с намерение за увреждането на „ОМВ България „ ООД, Следва да се посочи, че под „доказателства „, видно от обстоятелствената част на касационната жалба по този пункт, страната не визира конкретно, събрано в хода на производството, чрез определен вид доказателствено средство, доказателство, а необсъждането на наведени, при това едва с касационната жалба, факти, които, според нея, манифестират това намерение: времесключването на сделката - три месеца след сключване на сделката с „ Кибела БГ„ЕООД ; времето на предприето от ответното дружество зареждане чрез картите с рутекс функция - по Великденските празници, когато би било по-трудно своевременно засичане надхвърлянето на лимитите ; лицата, в полза на които са издадени картите с рутекс функция, като представители на „ Кибела БГ„ ЕООД, но последващо действащи от името и за сметка на „ К. А „ ЕООД ; начина на зареждане - от различни бензиностанции, по няколко курса на ден и складиране в резервоар на неработеща бензиностанция. Обстоятелството, че тези факти не са били своевременно наведени в производството, е достатъчно да обоснове неотносимост на поставения въпрос, тъй като въззивният съд не е имал задължение да ги обсъди, а оттук - неудовлетворяване на общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, което изключва коментар на допълнителния такъв. По начало, обаче, твърдените от страната факти сочат на интерес на ответното дружество от настъпване и възползване от правните последици на сключения с „Кибела БГ„ ЕООД договор, което само по себе си конфронтира с тезата за сключването му единствено с намерение за увреждане. Отделен е въпроса, че ако би бил сключен с такова намерение, без да е целял настъпването на правни последици, в съответствие с основанието му / какъвто безспорно не е настоящият случай /, договорът би бил симулативен, а не нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като последното се преценява в съответствие с предмета и основанието му, а те са – покупко-продажба на родово – определена вещ, намираща се в гражданския оборот. Вторият от въпросите е свързан с посочено във въззивната жалба процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в неразпределена доказателствена тежест, за установяване нищожността на договора между „К. А „ЕООД и „Кибела БГ„ ЕООД и поискани с въззивната жалба на „ОМВ България„ООД доказателства – свидетелски показания и изискване на преписката по образуваното досъдебно производство. Въззивният съд е потвърдил неразпределянето на доказателствената тежест в процеса от първоинстанционния съд, но отрекъл същественост на процесуалното нарушение, доколкото страната и без изрично указание е представила доказателства – протоколите от разпит на свидетели в досъдебното производство, макар съдът последващо да е отказал да ги цени, като недопустими. Въззивният съд приема, че първоинстанционният не е бил длъжен да указва негодността на доказателствените средства, ангажирани от страната, нито тяхната недостатъчност, за установяване на твърденията й. В този смисъл, налице е решаващ извод на съда за липса на допуснато съществено процесуално нарушение, със съдържанието, сочено от касатора – ищец, което предпоставя различен от поставения процесуалноправен въпрос, изхождащ от наличието на такова нарушение. Независимо от това, преждепосочената - в коментара на първия въпрос – изначална негодност на твърдението на ищеца, в обосноваване на нищожност, поради противоречие с добрите нрави, изключва правния характер на въпроса, съгласно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същия, респ. събиране на каквито и да било доказателства, не биха обусловили различен правен резултат.

Формулираните трети и четвърти въпроси са правно несъстоятелни и нелогични, а и в противоречие с твърдението на ищеца, че именно липсата на еквивалентност, но не преценима при съпоставянето на насрещните престации на страните по договора, а с оглед увреждането на трето лице от сключването и изпълнението му, води до нищожността му. Въпросите, противно на този, изначално негоден да обоснове нищожност на това основание, довод на ищеца, изхождат от твърдение за еквивалентност на насрещните престации, но увреждащ за трето за облигационното правоотношение лице – ищеца резултат от сделката. Несъответствието на въпросите със съдържанието на релевирания от ищеца довод за нищожност в хода на производството, изключва правния им характер, тъй като не по такъв довод е следвало и се е произнасял съда. Правната несъстоятелност на въпросите е в това, че не отнасят преценката за недействителността на сделката към съдържанието на насрещните воли, към момента на материализирането им, а към последици от упражняване на правата по същата. Дори да се приемат за удовлетворяващи общия селективен критерий по чл. 280 ГПК, въпросите не са обосновани с допълнителния такъв в сочените хипотези, Цитираните решения на състави на ВКС дават определение за понятието „ добри нрави „ и указания по приложението на основанието за нищожност по чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД, но винаги в отношение към съдържанието на уговореното между страните по сделката, не и с оглед рефлексията й по отношение патримониума на трети за същата лица. Единственият казус, при който мотивът - намерение за увреждане на трето за сделката лице – е посочен за съобразим, като основание за нейната нищожност, поради противоречие с добрите нрави / решение по гр. д.№ 2293/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС / касае специфичната хипотеза на договор за дарение и се обосновава със специалната разпоредба на чл. 226 ал. 3 ЗЗД, Формалното цитиране на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не обосновава допълнителния селективен критерий в тази хипотеза, тъй като, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, същата предполага посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма, по приложението на която е създадена противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Цитираната от касатора съдебна практика, по приложението на чл. 26 ал. 1 пр. трето ЗЗД, опровергава съществуването на противоречие в същата, както и изобщо наличието на основание за преодоляване несъвършенства на нормата, чрез тълкуване или прилагане на закона по аналогия.

Петият въпрос е провокиран от твърдението на касатора, че за количествата изтеглено гориво, свръх месечния лимит от 18 000 лева, собствеността върху съответното гориво не е преминала в патримониума на „К. А„ ЕООД, независимо от действителността на договора за доставка между „Кибела БГ„ ЕООД и „К. А„ЕООД, доколкото за тези количества същият съставлява продажба на чужда вещ, но непротивопоставима на действителния собственик, тъй като няма вещнотранслативно действие / в който смисъл е и цитираната от касатора съдебна практика /, В отговор на тази теза на ищеца мотивите на въззивния съд са неясни и вътрешно противоречиви, доколкото облигационното отношение се твърди между страни, различни от страните по приетото за настъпило – непосочено на какво основание - вещно-прехвърлително действие. Независимо от това, въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като не отчита всички относими обстоятелства, от значение в конкретния случай.За да би бил значим за спора отговор на формулирания пети въпрос, следва да бъде предварително даден отговор на друг, а именно: използването на картите с рутекс функция от „Кибела БГ„ ЕООД, в нарушение на договорените лимити и предоставянето на правата по същите на трети лица, без съгласие на ищеца, какви правни последици влече: получени без основание / и от кого / горива или нарушение на договора от „Кибела БГ„ ЕООД, с ангажиране на съответна за това отговорност на дружеството. Само предходен отговор на този въпрос – впрочем, изводим от Общите условия - напр. т. 5.2”е”, т. 7.1, за реализиране правата на ищеца за обезщетяване на вреди на облигационно основание - би предпоставил евентуална релевантност на формулирания. Неудовлетворяването на общия, изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий.

Шестият от въпросите е формулиран абстрактно, но аналогично на предходния би бил значим съобразно отговора на обуславящия - досежно последиците при упражняване правата на „Кибела БГ„ООД, в нарушение на уговорения месечен лимит и с предоставяне ползването на картите с рутекс функция от трети лица, без съгласието на ищеца. Във всички случаи, отговорът на въпроса би бил от значение за уредбата на правоотношението между страните по договора от 07. 01. 2010 г. – „ ОМВ България„ ООД и „Кибела БГ„ ЕООД и напълно неотносим към предмета и основанието на предявения иск за собственост върху процесното гориво. Следователно и този въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194/08. 11. 2018 г. по гр. д.№ 379/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ ОМВ България„ ООД, на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК, да заплати на „ К. А „ЕООД разноски за настоящото производство, в размер на 1 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: