О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 861

гр.София, 22. 11. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 3364/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Рилска света обител с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 595 от 12. 03. 2019 г. по гр. д.№ 3182/ 2018 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Кюстендилски окръжен съд по гр. д.№ 333/ 2017 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против В. Т. У. иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД, за заплащане солидарно със С. Н. С. на сумата 54 566 лв – обезщетение за имуществени вреди, настъпили от причинен на 20. 08. 2012 г. пожар, със законната лихва върху тази сума от 20. 08. 2012 г. до окончателното й изплащане.

Решението на Кюстендилски окръжен съд по гр. д.№ 333/ 2017 г. в частта му, в която С. Н. С. е осъден да заплати на Рилска света обител сумата 54 566 лв – обезщетение за имуществени вреди, настъпили от причинен на 20. 08. 2012 г. пожар, със законната лихва върху тази сума от 20. 08. 2012 г. до окончателното й изплащане, не е било обжалвано и е влязло в сила.

Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване правните въпроси: „Налице ли е пряка връзка между действията на деликвента (когато те не са елемент от съдържанието на възложената работа), след приключване на работата, когато...