О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 525

София, 21. 11. 2019година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 590/2019 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Р. Х. против решение №226 от 05. 12. 2018г. по гр. д.520/2018г. на Пловдивски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение №250 от 22. 06. 2018г. по гр. д.№707/17г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Р. Х. против „Издателска къща Знаме”АД, [населено място] иск с правно основание ч. 95б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП.

Ответникът по касация - „ Издателска къща Знаме”АД, [населено място] е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал вероятна недопустимост на съдебният акт, поради това, че въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 86 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва, решението на първостепенния съд, по който не било обжалвано, като от това е изведена недопустимост на целия постановен съдебен акт. Поддържано немотивирано е и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3то ГПК. Възпроизведен е текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Лаконично е отбелязано, че нормата на „ чл. 15, ал. 1, т4 ЗАПСП пораждала...