Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на "Д. Б. Ил" ЕАД срещу решение № 2897 от 30. 04. 2018 г. по адм. д. № 1766/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № 213/28. 12. 2017 г. на председателя на Патентно ведомство /ПВ/ за отхвърляне на жалбата на дружеството срещу решение на опозиционен състав от 30. 09. 2016 г. по опозиция вх. № 1314807/04. 12. 2015 г. срещу регистрацията на словна марка DEJA VU? и е потвърдено решението на опозиционния състав за пълен отказ от регистрация. Заявяват се касациони основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно съдът приел, че решението на зам. председателя на ПВ, действащ по заместване, от 20. 01. 2016 г. по чл. 48 ЗМГО за възстановяване на срока за подаване на опозиция не подлежи на самостоятелно обжалване, а контролът върху него се осъществява в рамките на производството по основния административен акт, но неправилно приел, че решението за възстановяване на срока за подаване на опозиция е законосъобразно, както и относно срока за заплащане на държавна такса за опозицията. Необосновано съдът приел за доказано твърдението на опонента за наводнение в офиса му на 10. 11. 2015 г. и увреждане на техниката, в която са се съдържали данните за подаване на опозицията. Приемо - предавателния протокол от 10. 11. 2015 г. установява само предаване на техника от опонента на "Ай Ти Контрол" ЕООД, с него не се констатира по какъв повод се извършва предаване на техниката. Ако на същата дата 10. 11. 2015 г. е имало наводнение, то логично е този факт да бъде отразен в протокола съставен същия ден, както и да бъде отразено, че наводнението е нанесло поражения на техниката, респективно, че приемащият получава увредена намокрена техника. При липса на такива записвания в протокола, е възможно предаването на техниката да е извършено по друг повод - за профилактика, за преинсталация, за почистване и пр.
Констативният протокол от 25. 11. 2015 г. съдържа само предположение за намокряне, но не установява наводнение. И двата протокола не установяват дали това е цялата техника на опонента. Достоверната дата има 13. 01. 2016 г., когато опонентът е подал допълнителна молба до ПВ с вх. № 1316650/13. 01. 2016 г., към която приложил двата протокола. Ако са съставени на посочените в тях дати, опонентът щеше да ги представи още с молбата си за възстановяване на срока, подадена на 04. 12. 2015 г., а не с допълнителна молба на 13. 01. 2016 г. Представените снимки не установяват кога и къде са направени, чия е заснетата техника, каква информация съдържа.
От 10. 11. 2015 г. до изтичането на сроковете на 30. 11. 2015 г. опонентът е разполагал с двадесет дена, в които могъл да ползва данни за публикувани заявки за марки от сайта на Патентното ведомство, който е общодостъпен, да разгледа бюлетин брой № 8 от 31. 08. 2015 г., в който е публикувана заявката за процесната марка. Опонентът могъл да възложи тази дейност на представител по индустриална собственост или на адвокат, да възложи на трето лице да извърши мониторинг на марките на опонента, които са в конфликт със заявки за марки, публикувани 3 месеца по-рано в официалния бюлетин № 8/31. 08. 2015 г. на ПВ. Опонентът не твърди, че към 30. 11. 2015 г. не е знаел за изтичане на срока, а, че е имал загуба на базата данни в областта на индустриалната собственост. Събирането на тези данни е възможно за по-малко от 20 дена чрез преглед на един бюлетин на ПВ и съпоставка със собствените на опонента марки. За 20 дена е могло да се подготви опозиция, да се възложи на адвокат или представител по индустриална собственост.
Сочи, че срокът за плащане на държавната такса за опозицията също е пропуснат и не е възстановен, като опонентът не е искал възстановяването му. Съдът потвърдил извода на административния орган, че с решението на председателя на ПВ от 20. 01. 2016 г. се възстановява и срока за заплащане на таксата, а в чл. 38в ал. 2 от ЗМГО срокът за подаване на опозиция и срокът за плащане на таксата са две самостоятелни основания за недопустимост на опозицията. В случая няма решение за възстановяване на срока за заплащане на държавната такса, поради което счита опозиция е недопустима.
Счита, че неправилно в решението е прието, че между по-ранната марка и марката, заявена с вх. № 134540/ 05. 11. 2014 г. е налице сходство, водещо до вероятност за объркване/свързване. Излага доводи, че потребителят обичайно сравнява марки като възприема едната директно, а другата си припомня. Заявената и по-ранната марки нямат смислово значение за средния български потребител, за него това са просто латински букви, които не се помнят или трудно биха се припомнили, а още по-малко би се запомнила тяхната поредност. За разлика от буквите, въпросителният знак, който се съдържа в заявената марка, лесно се възприема, запомня и припомня. Изразът „DEJA VU” не е част от българската реч, поради което смисловото сравнение между марките е безпредметно. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответната страна председател на ПВ счита, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна "Сис индустрийс" ООД изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писменни бележки, претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 22. 05. 2018 г., при връчено съобщение за решението на 8. 05. 2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че административинят акт е издаден от компетентния орган председателя на ПВ, в изискуемата с писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при постановяването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Приел е за неоснователно основното възражение, изложено в жалбата за неправилно възстановен срок за подаване на опозицията.
Не е било спорно, че срокът за подаване на опозиция е изтекъл на 30. 11. 2015 г., т. е. три месеца след датата на публикация, а опозиция е подадена на 04. 12. 2015 г., т. е. след изтичане на определения срок, както дължимата такса е внесена след срока, на 03. 12. 2015 г. Едновременно с опозицията и платената държавна такса, опонентът е подал и молба за възстановяване на срока, по която е постановено решение за възстановяване на срока на основание чл. 48 ЗМГО. Съдът е приел, че решението чл. 48 ЗМГО, с което се възстановява срок не подлежи на самостоятелно обжалване, а неговата законосъобразност се преценява при обжалване на крайния акт. Правилно е възстановен срока за подаване на опозиция, тъй като са били налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятствали дружеството да подаде своевременно опозиция срещу регистрацията на словна марка „DEJA VU?“. Искането за възстановяване е направено 4 дни след изтичане на срока. Като особено непредвидено обстоятелство, дружеството е посочило наводнение на помещението, в което се намира седалището на дружеството и в което е разположена наличната техниката на дружеството. Унищожени били сървърите на дружеството, както и голяма част от информацията на хартиен носител. Оперативната база данни и информация на дружеството била унищожена и се правени опити за нейното възстановяване с помощта на компютърни специалисти, били изтрити всички електронни дневници на дружеството, календари и бележници. Съдът приел, че изложените обстоятелства попадат в обхвата на понятието особени непредвидени обстоятелства, тъй като наводнението е факт, който настъпва без да може да бъде предвиден и не е могъл да бъде предотвратен от дружеството. В следствие на него се е стигнало до унищожаване на наличната техника на дружеството, в която е била записана информация включително и относно опозицията по процесната марка. За доказване на посочените обстоятелства, дружеството е приложило и съответните доказателства, като протоколи за предаване на техниката, снимков материал и др. Наводнението, както дружеството заявява, е настъпило на 10. 11. 2015 г., което е преди изтичане на срока за подаване на опозиция, а молбата за възстановяване на срока е подадена на 04. 12. 2015 г., т. е. около 20 дни след непредвиденото събитие. Спазен е срокът, в който следва да се подаде искането - до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Правилен е извода на председателя на ПВ относно възстановяване освен на срока за подаване на опозиция и този за заплащане на дължимата такса, тъй като двете действия – подаване на опозиция и заплащане на такса, не са независи едно от друго. Член 38б ЗМГО изисква към подадената опозиция да е приложен документ за платена такса, т. е. срокът е един и същ, защото се отнася за подаване на опозиция ведно с приложенията й.
Относно акта, с който е уважена опозицията, съдът приел, че марка, вх.№ 134540 „DEJA VU?“, е заявена от "Д. Б. Ил" ЕАД за стоките от клас 33 - вина и спиртни напитки с изключение на бира. Опозицията, с вх.№ 1314807/04. 12. 2015 г. срещу регистрацията на марка „DEJA VU?“ е подадена от "Сис индустрийс" ООД срещу всички стоките от клас 33, за които се търси закрила.
На основание чл. 38б, ал. 1, т. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, опонентът основава опозицията на наличието на по-ранната марка, с рег. № 91041 „Deja Vu“, словна, заявена на 11. 04. 2014 г. и регистрирана на 20. 04. 2015 г. за стоки от клас 33 "алкохолни екстракти; алкохолни есенции; алкохолни напитки /с изключение на бира/“ и др.,т. е., налице е по-рано регистрирана словна марка, за същия клас стоки по МКСУ и със сходни словни знаци. Жалбоподателят е подал заявка за регистрация словна марка „DEJA VU?“ за стоки от клас 33, а по-рано регистрираната от "Сис индустрийс" ООД марка е също словна марка за клас 33 „Deja Vu“. В случая словният елемент в двете марки е с изключително висока степен на сходство, което е възприето в мотивите на решението на Председателя на ПВ.
При двете марки – процесната и по-рано регистрираната, са налице ясно изразени визуално и фонетично високи сходства и идентично смислово такова, дължащо се на идентичността в марката. И двете марки представляват една и съща дума, произхождаща от френски език и означаваща „вече видяно“. Във фонетично и смислово отношение е налице абсолютна идентичност между двете марки, която се дължи на общия словен елемент Deja Vu, който в процесната марка е съществен и определящ при нейното възприемане, а в по-ранната марка е единствен. Във визуално отношение е налице сходство между сравняваните марки, доколкото словните елементи Deja Vu и при процесната и по-ранната марка са изписани с едни и същи букви в еднаква последователност. Единствената разлика между двете марки е това, че процесната е с въпросителен знак в края и е изписана с главни букви, а по-ранната марка е изписана с малки букви без въпросителен знак.
Съдът е посочил, че не следва да се преценява различието между марките, а тяхното сходство. Дори да се преценява различието им, то в случая не е налице такова различие, което е в състояние да отличи двете марки една от друга. Средният потребител придобива представа за марката от нейния цялостен изглед, от общото впечатление, което се създава, а не от отделните детайли, на които няма навика да обръща внимание. Един въпросителен знак, по никакъв начин не може да отличи двете марки една от друга. Марките се запомнят по-скоро с общото впечатление или с някой елемент, който привлича вниманието, отколкото чрез фотографското им възпроизвеждане.
Освен идентичност във фонетично и смислово отношение и сходство от изключително висока степен във визуално, е налице идентичност относно стоките и услугите, за които се търси регистрация на процесната марка, а именно от клас 33 вина и спиртни напитки с изключение на бира от МКСУ. Въз основа на това, съдът приел, че е правилно заключение на административния орган, че маркато „DEJA VU?“? и по-ранната марка Deja Vu са сходни в изключително висока степен, тъй като по-ранната марка изцяло се включва в процесната марка. Разликата единствено в наличието на въпросителен знак „?" в процесната марка, който е неотличителен знак и не е от съществено значение при възприемането на марката, не я прави различна от по-ранната марка. Решението е правилно.
Както се сочи и в касационната жалба правилно съдът приел, че решението на зам. председателя на ПВ, действащ по заместване, от 20. 01. 2016 г. по чл. 48 ЗМГО за възстановяване на срока за подаване на опозиция не подлежи на самостоятелно обжалване, а контролът върху него се осъществява в рамките на производството по основния административен акт.
Правилно съдът е приел, че са били налице основания за възстановяване на срока за подаване на опозиция с решение на административния орган. Съгласно чл. 48 ЗМГО срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по искане на заявителя или притежателя. Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Решението за възстановяване се взема от председателя на Патентното ведомство.
Касационният жалбоподател с оглед твърденията си в жалбата не оспорва, че решението, с което е възстановен срока за подаване на опозиция, е издадено от зам. председателя на ПВ по заместване, поради което правилно съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, независимо, че в съдебно заседние в касационното производство не е приета заповед № 26 от 12. 01. 2016 г. за заместване на председателя на ПВ от зам. председателя за времето на ползване на платен годишен отпуск. 01. 2016 г. до 29. 01. 2016 г.
В констативния протокол от 25. 11. 2015 г. е посочено, че описаната техника е повредена, като вероятна причина е намокряне, което е довело до частично окисляване на дънните платки на компютърните конфигурации, като на 10. 11. 2015 г. е съставен приемо - предавателен протокол за преглед на описаната техника. Приложени са снимки на намокрената компютърна техника. Протоколите са частни свидетелстващи документи, но фактът на наводнението се възприема от повече лица и пред съда жалбоподателят не е ангажирал доказателства в противна насока, включително и с разпит на свидетели, вкл. служители на дружеството, което е подменило части и преинсталирало част от компютърните конфигурации. Жалбоподател не е оспорил пред съда достоверната дата на протоколите.
Неоснователни са доводите, че дори на 10. 11. 2015 г. да е имало наводнение в офиса на опонента и то да е поразило техниката, на която опонентът е разчитал, той е могъл да преодолее последиците от наводнението и то не му е попречило да спази пропуснатите срокове.
Достатъчно е установяването на наводнение на 10. 11. 2015 г. за възстанови срока за подаване на опозиция. Доводите на касационния жалбоподател, че опозиция можела да се подаде в 20-дневния срок са неоснователни, тъй като тези твърдения са неотносими и не следва да се преценяват от административния орган.
Неоснователно се счита от жалбоподателя, че при искане за възстановяване на срок следва да се установи, че през цялото време особеното непредвидено обстоятелство е попречило да се спази пропуснатия срок, т е., че от настъпването на това обстоятелство до изтичане на крайния (пропуснатия) срок заявителят не е могъл да преодолее последиците на особеното обстоятелство. Достатъчно е, че има причинна връзка между непредвиденото обстоятелство и пропускането на срок за подаване на заявление.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че е следвало изрично да се подаде заявление и за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за опозицията. Срокът за внасяне на държавна такса изтича след подзаването на заявление за опозиция, поради което с възстановяване на срока за подаване на завление за опозиция се възстановява и срока за внасяне на държавна такса за опозиция. Отделно заявление за възстановяване на срока за внасяне на дължавна такса за опозиция се подава, ако е спазен срока за подаване на опозиция, но не е спазен срока за внасяне на държавна такса. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че опозицията е била недопустима, поради неподадено заявление за възстановяване и на срока за внасяне на държавна такса. В случая след като се възстановява срока за подаване на опозиция се възстановява и срока за плащане на държавна такса за опозиция.
Съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел, че са налице основанията за уважаване на опозицията. Член 38б, ал. 1 ЗМГО допуска за притежателите на по-ранно право върху марка възможността да подадат на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО опозиция срещу регистрацията на знак, който е с по-късна дата на заявяване или приоритет. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО забранява регистрацията на марка, идентична или сходна на по-ранна марка, при наличие на идентичност или сходство между стоките и услугите на марките, когато съществува вероятност за объркване на потребителите, включително поради възможност за свързване с по-ранната марка.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че словната марка няма смислово значение. Изразът „DEJA VU, независимо, че не е българска реч, е придобил популярносту както е приел и административния орган и смисълът му е известен на средния, добре ориениран потребител. Както е посочил съдът решаващо значение има не различието между марките, а тяхното сходство.
В заключението по съдебно-марковата експертиза, което съдът правилно е възприел, като е изложил и собствени мотиви, е посочено, че всички вписани в процесната марка/знак стоки от клас 33 на МКСУ „вина и спиртни напитки с изключение на бира“ са идентични на стоките от клас 33 на по-ранната марка; налице с фонетична идентичност между смислово идентичните словни елементи на марката и знака, които са идентични звукосъчетания deja vu - дежавю. Налице е визуално сходство във висока степен между марката и знака. Сравнени в цялост, по-ранната марка peг. № 91041_Deja vu и марка/знак с вх. № 134539 Deja vu?, са сходни в много висока степен, което сходство се създава от съществуващата между тях смислова и фонетична идентичност и визуално сходство във висока степен, предвид визуална разлика в изписването при знака - шрифт, цвят, които разлики в изписването не са в степен да преодолеят въздействието на смисловата и фонетична идентичност, както и идентичността от вида и последователността на буквите.
Административният съд правилно е приел, че опозицията е основателна по същество, поради наличието на висока степен на сходство между двете марки, идентичност на стоките съществува вероятност от объркване на потребителите и е отхвърлил жалбатасрещу административния акт.
Доводите за неправилност на съдебното решение, изложени в касационната жалба са неоснователни.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2897 от 30. 04. 2018 г. по адм. д. № 1766/2018 г. на Административен съд София - град.
Осъжда "Д. Б. Ил" ЕАД да заплати на Патентното ведомство разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда "Д. Б. Ил" ЕАД да заплати на "Сис индустрийс" ООД разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.