Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. чл. 38 ЗДС.
Образувано е по жалби на В.Д и К.Д срещу Решение № 527 от 26. 07. 2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км 327+ 260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км 310+ 940 до км 317+ 360 и от км 318+ 820 до км 327+ 260, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаване на част от съсобствения им наследствен имот с идентификатор № 07154. 4.45, вид на територията – ниви (орна земя), намираща се в землището на с. Б., община Т..
Ответникът – Министерският съвет на Р. Б, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", споделят позицията на ответната страна.
Жалбите са допустими – подадени са от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледани по същество са неоснователни.
1. С атакуваното решение, прието на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на закона, са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на обекта, предвиден в одобрения с влязла в сила Заповед № РД–02–15–17 от 26. 02. 2018 г. на заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството подробен устройствен план – парцеларен план. В обхвата на отчуждените имоти попада и част от притежавания от оспорващите имот с идентификатор № 07154. 4.45 в землището на с. Б. с трайно засегната площ за отчуждаване 2, 677 дка от 10, 001 дка обща площ на имота. Предметът на жалбата ограничава съдебния контрол до въпроса дали паричното обезщетение за отчуждената част от поземления имот, възлизащо на 1539 лв., отговаря на действителния му размер, определен според правилата на ЗДС.
2. Решението в обжалваната му част е законосъобразно.
а. Оценката на отчуждената част от имота е извършена от лице – оценител на имоти по смисъла на § 1а, т. 3 ДРЗДС и в срока по чл. 34а, ал. 4, т. 3 ЗДС. Паричното обезщетение е съобразено с предназначението на имота преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на националния обект – чл. 32, ал. 2 ЗДС. Правомерно, при констатацията за липсата на поне две сделки, удовлетворяващи изискванията по § 1а, т. 2 ДРЗДС, с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания по критерия на § 1а, т. 4, б. „в“ ДРЗДС, т. е. в същото землище, административният орган е възприел изготвената оценка в хипотезата по чл. 32, ал. 3, т. 2 от закона – по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.
б. Оспорващите не са установили съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението. Не се твърди, че има неизследвани от органа пазарни аналози на имота или че наличните неправилно са дискредитирани, както и че стойността на обезщетението по правилата на цитираната наредба е некоректно изчислена.
в. По служебен почин, на основание чл. 171, ал. 2 АПК, е допусната съдебно-икономическа експертиза, която да провери правилността на формираните в административната фаза на производството фактически изводи относно цената на отчуждената част от имота. В дадения от съда срок, нито извън него – до разглеждането на делото в открито съдебно заседание, жалбоподателите не са внесли определения депозит за извършване на експертизата, а последиците от неизпълнението на възложеното задължение са им надлежно указани. С процесуалното си бездействие и при тежестта да установят фактите, обуславящи претендираната по-висока стойност на имота – чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, оспорващите са възпрепятствали процеса на доказване чрез осуетяване използването на необходимите експертни познания. Процесуалната им пасивност е основание за прилагането на правилото на процесуалната тежест, чиято значимост се проявява в настъпването на последицата по чл. 161 ГПК вр. чл. 144 АПК. Определеното от административния орган парично обезщетение за имота следва да се приеме за равностойно, а бланкетното по съществото си твърдение в жалбите, че то не е съобразено с пазарните цени – за недоказано.
3. Неоснователен е единственият довод на оспорващите, черпен от позоваването на данни на Националния статистически институт относно средната цена на сделки със земеделски земи през 2017 г. Изчисляването на обезщетението за целите на отчуждаването се подчинява на нормите на закона, регулиращи изчерпателно и доказателствените средства, респ. критериите, за индивидуализиране на стойността на имотите. Статистическите данни не попадат между тях и съответно не са допустим информационен източник, служещ като основа за образуване на цената на поземления имот.
Изложеното мотивира отхвърлянето на жалбите против решението на МС в оспорената му част.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 38, ал. 1 и 8 ЗДС, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на В.Д и К.Д срещу Решение № 527 от 26. 07. 2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км 327+ 260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км 310+ 940 до км 317+ 360 и от км 318+ 820 до км 327+ 260, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаване на част от имот с идентификатор № 07154. 4.45, намиращ се в землището на с. Б., община Т.. Решението е окончателно.