Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. чл. 38 ЗДС.
Образувано е по жалба на Д.А против Решение № 527 от 26. 07. 2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км 327+ 260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км 310+ 940 до км 317+ 360 и от км 318+ 820 до км 327+ 260, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаване на собствения й имот с идентификатор № 46190. 46. 63, вид на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, намираща се в землището на с. М.ско, община Т..
Ответникът – Министерският съвет на Р. Б, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", споделят позицията на ответната страна.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество е неоснователна.
1. С атакуваното решение, прието на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на закона, са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане обекта, предвиден в одобрения с влязла в сила Заповед № РД–02–15–17 от 26. 02. 2018 г. на заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството подробен устройствен план – парцеларен план. В обхвата на отчуждаването попада и притежавания от оспорващата имот с идентификатор № 46190. 46. 63 в землището на с. М.ско, община Т.. Предметът на жалбата ограничава съдебния контрол до въпроса дали паричното обезщетение от 3521 лв. за отчуждения поземлен имот с площ от 6, 402 дка отговаря на действителния му размер, определен според правилата на ЗДС.
2. Проверката относно правилността на фактическите установявания в административната фаза на производството е осъществена чрез съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т.Д.
От наличните три пазарни свидетелства (нотариални актове) за с. М.ско и землището му заключението мотивирано е приело за относимо едно от тях, поради което оценката е извършена по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Прилагайки правилата за оценяване по наредбата, вещото лице е изчислило стойност на обезщетението за отчуждения имот от 3521 лв. Няма основания за дискредитиране на експертното заключение, което не е и оспорено от жалбоподателката.
3. Решението в атакуваната му част е законосъобразно.
а. Паричното обезщетение е съобразено с предназначението на имота преди влизането в сила на плана, предвиждащ изграждането на националния обект – чл. 32, ал. 2 ЗДС. Правомерно, при констатацията за липсата на поне две сделки, удовлетворяващи изискванията по § 1а, т. 2 ДРЗДС, с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания по критерия на § 1а, т. 4, б. „в“ ДРЗДС, т. е. в същото землище, административният орган е възприел изготвената оценка в хипотезата по чл. 32, ал. 3, т. 2 от закона – по реда на цитираната по-горе наредба. Коректността пък при установяването на цената на земята по правилата на подзаконовия нормативен акт е потвърдена от приетата съдебна експертиза. Получената от експерта стойност на обезщетението съответства на формираната от оценителя в административното производство.
б. Следователно, определеното от административния орган парично обезщетение за имота следва да се приеме за равностойно по смисъла на § 1а, т. 1 вр. чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС. Изчисляването на обезщетението за целите на отчуждаването се подчинява на нормите на закона, регулиращи изчерпателно и доказателствените средства, респ. критериите, за индивидуализиране на стойността на имотите. Цените на свободния пазар, на които се съдържа позоваване в жалбата, са допустим информационен източник, служещ като основа за образуване на цената на поземления имот, единствено като „пазарни цени“ с признаците на понятието по дефинитивната разпоредба на § 1а, т. 2 ДРЗДС, а в случая предпоставките за прилагането й не са налице.
Изложеното мотивира отхвърлянето на жалбата против решението на МС в оспорената му част.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 38, ал. 1 и 8 ЗДС, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А срещу Решение № 527 от 26. 07. 2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км 327+ 260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км 310+ 940 до км 317+ 360 и от км 318+ 820 до км 327+ 260, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаване на имот с идентификатор № 46190. 46. 63, намиращ се в землището на с. М.ско, община Т.. Решението е окончателно.