Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Н.Я, осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Агролес – Н.Я“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв.. Б, упълномощен с пълномощно на л. 88 от адм. д. № 364/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т, в което изрично е посочено, че е валидно за срока по чл. 34, ал. 4 ГПК, т. е. до завършване на делото във всички инстанции, против решение № 195/19. 06. 2017 г. на същия съд, постановено по адм. д. № 20/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-15-1401274-091-01/12. 01. 2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – В. Т – Н.И на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията, и от Р.Н, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърдена с решение № 185/27. 04. 2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/– В. Т при ЦУ на НАП.

С доводи за неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в приложимата редакция – ДВ, бр. 95/2009 г., съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената му част, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „ОДОП“ – В. Т при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. У по съображения, изложени в писмен отговор, и претендира отхвърлянето й като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за...