Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано по касационна жалба на „Черногорски и партньори“ АД гр. С. ЕИК: 131287802 против Решение № 6072/ 23. 10. 2018г., постановено по адм. д. № 13483/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22220317000412-091-001/11. 08. 2017 г, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ №П-22220317150330-003-01/04. 09. 2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП с решение № 1829/17. 11. 2017 г., с който са установени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер 20 744, 10 лв, в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) за данъчни периоди от м. 03, 04 и м. 06. 2016 г. и от м. 08. 2016 до м. 12. 2016 г., ведно със съответните лихви.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. Недопустимо и в противоречие със съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС, съдът потвърдил отказа на приходната администрация на данъчен кредит само поради действия на преките доставчици, които не биха могли да бъдат контролирани от ревизирания получател. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д“ОДОП“ София, чрез процесуален представител, оспорва жалбата Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС е бил цитираният РА, с който са установени публични задължения поради непризнаване на право на приспадане на ДДС за данъчни периоди от м. 03, 04 и м. 06. 2016 г. и от м. 08. 2016 до м. 12. 2016 г. в размер на 20 744, 10 лв главница и лихви по фактури на „Пани 21“ ЕООД, „Нипа 11“ ЕООД, „З. Т 16“ ЕООД, „ДФ ГРУП 70“ ЕООД, „МС А. П“ ЕООД, „Латола- 91“ ЕООД с предмет стоки и услуги.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че РА не е нищожен. ЗВР, РД и РА са издадени под формата на електронни документи и са подписан с електронни подписи от издателите им, РА - съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК.Оно първоинстанционният съд е приел, че представените от ответника доказателства са достатъчни да се приеме, че тези документи са валидно подписани като електронни документи с квалифицирани електронни подписи. При дефинирането на понятията за електронен подпис и електронна удостоверителна услуга Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ препраща към определенията на тези понятия в пряко приложимия Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО/Регламента/. Съгласно съображение 49 от Регламента, с него се установява принципът, че правната сила на електронен подпис не може да бъде оспорена на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис. Т. принцип е възпроизведен и в разпоредбата на чл. 25 от Регламента. Правната сила на електронните подписи обаче се определя от националното право, с изключение на изискването квалифицираният електронен подпис да има същата сила като саморъчния подпис. С. е повторено и относно правната сила на електронния документ, съгласно съображение 63. Съгласно чл. 3, § 12 от Регламента, квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Параграф 15 на същата разпоредба определя квалифицираното удостоверение за електронен подпис като удостоверение, издадено от доставчик /§ 20/ на квалифицирани удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на Приложение I на Регламента. По чл. 25 от ЗЕДЕУУ доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, съгласно изискванията на чл. 24, § 1 от Регламента. Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗЕДЕУУ доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията.
В случая, от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителни услуги "Борика" АД /вписан в регистъра на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, издаващи удостоверения за квалифициран електронен подпис, на сайта на Комисията за регулиране на съобщенията/ и достъпен на адрес: https://www.b-trust.org/bg, може да се извърши проверка относно наличието за лицата, издали ЗВР, РД и РА на издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис. С. в този регистър е показала, че към датата на ЗВР, РД и РА подписалите ги лица са притежавали издадени и валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис, съдържащи реквизитите по Приложение I от Регламента, включително указание, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение и идентификационен код.
Отделно от това, пред първоинстанционния съд е представено и писмо от доставчика на удостоверителни услуги "Борика" АД /л. 238 - 239 от делото на АССГ/, съгласно което лицата, подписали РА, са притежавали удостоверения за квалифициран електронен подпис, валидни за периода на издаване на РА.Оно, при това, съдът е приел, че събраните доказателства са достатъчни да удостоверяват, че към датата на РА издателите му са притежавали валидни удостоверения за квалифициран електронен подпис и РА е надлежно подписан.
В същия смисъл и при събиране на същите доказателства е и актуалната съдебна практика на Върховния административен съд - решения, всички от 2018 г., по адм. д. №№ 8641/2017; 11243/17; 14259/17; 811/18; 1815/18; 4669/18; 8864/18; 8460/18; 5152/18; 9539/17; 7617/18; 4207/18; 5224/18; 9294/18 и др. Решението е правилно и в останалата му част.
Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките по фактурите на „Пани 21“ ЕООД, „Нипа 11“ ЕООД, „З. Т 16“ ЕООД, „ДФ ГРУП 70“ ЕООД, „МС А. П“ ЕООД, „Латола- 91“ ЕООД. Липсата на конкретизация на предмета на доставките на рекламни материали и услуги – консултации, специализирани преводи, концепции както в процесните фактури, така и в представените договори, е самостоятелно основание за непризнаване на право на приспадане на ДДС по фактурите. Макар и косвени следните факти: - за липса на кадрова, техническа обезпеченост на доставчиците, - липса на доказателства за транспорт на стоките, както и на издадения ревизионен акт на доставчика „ДФ ГРУП 70“ ЕООД, правилно са взети предвид от съда като допълнителен аргумент за недоказана реалност на доставките. Липсата на придружаващи фактурите документи за изпълнението на доставките и конкретно индивидуализиращи стоките и услугите не може да бъде компенсирана само от общите обяснения на ревизираното лице. Относно последващата реализация на предмета на доставките обосновано съдът е констатирал същия доказателстен дефицит. Наистина недобросъвестното поведение на доставчика не може да се отрази върху правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, доколкото последният е действал добросъвестно и е положил грижата на добрия търговец. В разглеждания случай, обаче, от доказателствата по делото се установява, че ревизираното лице /РЛ/ е изпълнило само счетоводните изисквания относно твърдяната доставка, които сами по себе си не обуславят наличието на извършена престация между доставчика и РЛ. Предвид разпределението на доказателствената тежест РЛ не е представило други доказателства, които свидетелстват за предаването на стоката по процесната фактура, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. По тази причина е ирелевантно доказването на вида на недействителност на сделката, щом от доказателствата не се установява нейното реално изпълнение.
Като е установил правилно фактите, след обсъждане на доказателствата поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е направил преглед на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС и конкретно за случая правилно е приложил материалния закон.
Първоинстанционният съд е съобразил, че доказателствата за реалност на доставките са две групи - едната, свързана с потенциалната възможност/капацитета/ на доставчика, а другата - със самото извършване на конкретната доставка, като подробно е мотивирано отсъствието на доказателства от първата и втората група.
Неоснователно е оплакването за потвърждаване на отказа на право на приспадане на ДДС поради възлагане на ревизирания получател да доказва обстоятелства, които не са в негова власт да докаже. От подробните мотиви на първоинстанционното решение ясно се вижда, че отказът на претендираното право не е потвърден главно поради действия на доставчиците или обстоятелства, свързани с тях, а поради неясноти относно предмета на доставките, като и недоказване на получаване на предмета им от ревизираното лице и използването на този предмет в независимата му икономическа дейност.
Предвид изложеното, решението в тази част не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила.
При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1152, 32 лева. на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 2 и 9, ал. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6072/ 23. 10. 2018г., постановено по адм. д. № 13483/2017 г. на Административен съд София град /АССГ/ .
ОСЪЖДА „Черногорски и партньори“ АД ЕИК: 131287802 гр. С. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1152, 32 лева. Решението не подлежи на обжалване.