Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби против решение № 319 от 28. 09. 2017 г. по адм. д. № 97/2017 г. на Административен съд - В. Т.

В касационната жалба на С.С се оспорва решението в отхвърлителната му част с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и претендира заплащането на разноски по делото.

В касационната жалба на ГД „БОП“ се оспорва решението в осъдителната му част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че присъденото обезщетение е завишено и се иска размерът му да бъде намален. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Макар и съдържащо някои неточности, съдебното решение е правилно като краен резултат. Обосновано административният съд е приел, че доказателствата установяват настъпили за ищеца вреди, представляващи емоционални страдания, произтичащи от незаконосъобразното задържане. Тези страдания обаче са причинени не само от ограничаването на правото му на свободно придвижване, а и от това, че продължително време е бил с белезници и че именно в този му вид е видян не само от колегите му, в присъствието на които е извършено задържането, но и от работници от фирмата, на която е търговски директор, както и от съседи и на двете места (къщи) в [населено място], където е било извършено претърсване. Последното е породило притеснение, стрес, чувство на унижение и срам. С оглед на това при установеното по делото, че са изпълнени и трите елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обосновано и правилно административният съд е приел, че искът е доказан по основание. Размерът на обезщетението за така понесените вреди е определен съобразно чл. 52 ЗЗД, като са взети предвид продължителността и интензитетът на претърпените душевни страдания. Не споделям приетото от съда, че в случая е налице хипотеза на съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, Независимо от това, съдебното решение е основано на доказателствата и е правилно като краен резултат.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд - В.То е образувано по искова молба на С.С против ГД „Борба с организираната престъпност“ гр. С., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 203 и сл. АПК за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена по съдебен ред Заповед за задържане № 12329 зз-1/23. 11. 2015 г., издадена от разузнавач в ТС БОП - В.То с правно основание чл. 72, ал 1, т. 1 ЗМВР и чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК в размер от 10 000 лева, ведно с дължимата законова лихва от 02. 03. 2016 г. до окончателно заплащане на сумата.

С обжалваното решение съдът е осъдил ГД „Борба с организираната престъпност“ да заплати на С.С обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, причинени от незаконосъобразното му задържане по реда на ЗМВР, извършено с отменената по съдебен ред заповед, ведно с лихвата върху тази сума, за периода от 02. 03. 2016 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска в останалата му част.

В мотивите си съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказано е осъществяването на първия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди - незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред. Съдът е приел за доказани неимуществените вреди, представляващи емоционални страдания от ограничаване на правото му на свободно придвижване и от принудителния престой в ареста.

Като неоснователно е преценено твърдението на ищеца за промяна в психичното, здравословно и семейно състояние и е посочено, че ищецът е преодолял стреса от задържането. Още повече, че е бил задържан за около 10 часа. Не е уважено и твърдението му за причинени вреди от нарушеното му право на адвокатска защита, както и от поставянето на белезници в момента на задържането и по време на провеждане на обиски на два адреса в [населено място]. Съдът е посочил, че делото няма доказателства за претендираното уронване на доброто име и достойнството на ищеца.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция счита, че съдът е изложил обосновани мотиви за основателност на претенциите и правилно е определил размера на обезщетението.

От фактическа страна по делото е установено, че с Решение 30/15. 02. 2016 г., постановено по АХД 833/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане за 24 часа № 12329 зз-1/23. 11. 2015 г. издадена от разузнавач в ТС БОП В.То с правно основание чл. 72, ал 1, т. 1 ЗМВР и чл. 321, ал 3 във вр. с ал. 1 НК против ищеца.

На основание горепосочената заповед и чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Стефанов е бил задържан от полицейските органи от 08. 00 часа до 17. 20 ч. вечерта на 23. 11. 2015 г. В посочената декларация лицето лично е заявило, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка. Ищецът е бил с поставени белезници към момента на задържането поради опасност, че може да окаже съпротива. След извършеното претърсване и изземване, одобрено от съдия, за което е съставен протокол, ищецът е бил конвоиран до два адреса в [населено място], единият от които е неговото местоживеене, на които адреси е извършено претърсване и изземване. На адреса на ул. [улица] ищецът вече е бил без белезници. След като е бил доведен до сградата на ОДМВР – В. Т за беседа, същият е дал обяснения и е бил освободен.

Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е обсъдил всички доказателства и подробно е мотивирал в какво се изразяват неимуществените вреди, причинени на ищеца. В тази връзка правилно е отчел, че самото ограничаване на правото на придвижване е причинило стрес, неудобства и психическо напрежение. В същото време правилно е приел, че Стефанов не е бил лишен от адвокатска защита, защото сам е подписал декларация, че не желае такава. По отношение твърдението за причинени вреди от поставянето на белезници, съдът е взел предвид, че не през цялото време задържаният е бил с тях. Като се има предвид и периодът на задържането (около 9 часа), определеното обезщетение за причинени неимуществени вреди е съобразено с всички факти и обстоятелства по делото.

С оглед на тези съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат поради изхода на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 319 от 28. 09. 2017 г. по адм. д. № 97/2017 г. на Административен съд - В. Т. Решението е окончателно.