Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. С., чрез председателя доцент доктор И.И, против решение № 6801/12. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 6547/2019 г. на Административен съд – София-град, с което е отменено решение № Ж-239/16. 05. 2019 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/21. 03. 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството, образувано по жалба с вх. № Е-11Б-00-20/25. 01. 2019 г., подадена от В.В срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД и преписката е върната на КЕВР за продължаване на административното производство и ново произнасяне по основателността на жалбата. Излагат се подробни доводи за неправилност на съдебното решение с твърдение за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено решение Ж-279/09. 05. 2018 г. на КЕВР. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Маринова, която поддържа доводите изложени в касационната жалба. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.
Ответникът – В.В, от [населено място], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв.. Л, счита същата за неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, не взима становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като съобрази чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното:
Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на В.В срещу Решение № Ж-239/16. 05. 2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратена преписката по негова жалба на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/21. 03. 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил обжалваното решение № Ж-239/16. 05. 2019 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство и ново произнасяне при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Осъдил е КЕВР да заплати на дружеството жалбоподател направените по делото разноски в размер общо на 310 лева. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил, че Вълчев е клиент на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за обект, находящ се на адрес: [населено място], [улица] собственик на кабелна линия НН от ТП „Булаир" до кабелна касета на „Г.Ш“, кабелна линия НН от кабелна касета до електромерно табло, кабелна касета тип ШКО 5 и електромерно табло, находящи се на горепосочения адрес.
В Комисията за енергийно и водно регулиране е постъпила жалба от Вълчев срещу отказ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД за изкупуване на посочените енергийни обекти, негова собственост, по извършена пазарна оценка от независим оценител, определен с Решение № ЛО-5/18. 07. 2018 г. на КЕВР.
Установено по делото е, че в становище от 20. 02. 2019г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД заявява, че след запознаване с извършената оценка от независим оценител „Димов консултинг“ ЕООД, предоставена с писмо вх. № 8950/19. 10. 2018 г., е извършен анализ от страна на експерти на „Електоразпределение Юг“ ЕАД, като е установено, че определената пазарна стойност на оценяваните материални активи, в размер на 12 154 лв. без ДДС, значително надвишава очакванията на електроразпределителното дружество с оглед на средната пазарна стойност на реализираните сделки с идентичен предметен и териториален обхват, сключени по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ. Направена е оценка на необходимите разходи за изграждане на нови съоръжения от същия тип в замяна на предложените за изкупуване, като изводът е за съизмеримост на разходите с посочената по-горе пазарна стойност, определена от независим оценител „Димов консултинг“ ЕООД. С писмо от 13. 12. 2018 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е уведомило жалбоподателя, че на основание гореизложеното и във връзка с разпоредбите на § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗЕ електроразпределителното дружество счита за целесъобразно изграждане на нови заместващи съоръжения, отговарящи на най-високите съвременни стандарти за качество, за което е подготвена проектна документация и следователно няма да бъдат предприети действия за изкупуване на обектите. С Приемо-предавателен протокол от 15. 10. 2018 г., „Електроразпределение“ ЕАД заявява, че единствено удостоверява фактическото предаване на изготвения оценителски доклад, възложен от електроразпределителното дружество на независим оценител, спазвайки Решение № ЛО-5/18. 07. 2018 г. на КЕВР. С подписването на протокола за дружеството, според самото него не възниква законово задължение да се съобрази с оценката на пазарната стойност на посочените в доклада активи.
Административният съд е констатирал, че с оспореното решение КЕВР, тълкувайки разпоредбите на § 4, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗЕ стига до извод, че определеният от КЕВР оценител е задължителен за страните, но не е посочено изрично, че определената от оценителя стойност на обекта е цената на сделката за изкупуване, с оглед на което Комисията не може да задължи „Електроразпределение Юг“ ЕАД да сключи договор за изкупуване на енергийните обекти, поради което искането на Вълчев се явява неоснователно. Прието е също, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД с писмо с изх. № 10686/13. 12. 2018 г. и писмо с вх. № Е-11В-00-20/20. 02. 2019 г. на КЕВР е изразило становище, чрез което обосновано е отказало да изкупи енергийните обекти, собственост на Вълчев и не трябва да плаща наем по Методиката, определена от Комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението, тъй като е предприело действия за изграждането на нови заместващи съоръжения. С оглед на горепосоченото, КЕВР е счела искането на Вълчев за неоснователно и е прекратила административното производство, образувано по неговата жалба.
Въз основа на така установеното, първата инстанция е приела, че оспореният пред него административен акт е приет от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, решението е взето без да е изяснена напълно фактическата обстановка. След подробен анализ на приложимите разпоредби и приложените доказателства по делото, административният съд е приел, че с приемането през 2003 г. (ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003 г.) на ЗЕ, енергийните предприятия се задължават да изкупят енергийните обекти и съоръжения, в конкретния случай тези, представляващи елементи от електроразпределителната мрежа, които са собственост на трети лица и то в 8-годишен срок от влизането на закона в сила. С изменението на ЗЕ, направено през 2012 г. (ДВ, бр. 54 от 15. 07. 2012 г.), в ал. 7 на § 4 от ЗЕ срокът е увеличен на 12 години. В конкретния случай срокът от 12 години е изтекъл през м. декември 2015 г. Направил е извод, че въпреки, че има данни за започнала процедура по изкупуване през 2013 г., КЕВР, в нарушение на задължението си по чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21. 03. 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката не е извършило собствена проверка и не е събрало доказателства за етапа, до който е осъществено намерението на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да извърши изграждане на собствени обекти и съоръжения и изобщо започнало ли е изграждане. Обосновал се е, че според ал. 3 на § 4 от ЗЕ разпределителното предприятие следва да изкупи обектите по пазарната им стойност, когато за тази стойност не се постигне съгласие между страните, те възлагат оценката на стойността на независим лицензиран оценител, ако не може да се определи оценител по взаимно съгласие в определен срок, то всяка от страните има право да отправи искане до председателя на КЕВР за определяне на независим оценител. Посочил е, че „Определеният по този ред оценител е задължителен за страните“, което не означава нищо друго, освен, че неговата оценка е задължителна за страните, т. е. определената стойност на обекта е цената на сделката за изкупуване. В тази насока се е аргументирал, че именно за балансиране интересите на страните и постигане на крайната цел – обособена собственост на лицензираното дружество върху обектите и съоръженията, ползвани за електроразпределение, в ал. 6 на същия § 4 от ЗЕ е предвидено кореспондиращото задължение за продавача, който необосновано откаже да продаде подобни обекти и съоръжения на разпределителното дружество да претърпи отчуждаването им по реда на чл. 63 от закона.
По нататък в мотивите си административният съд е приел, че енергийните предприятия не могат необосновано да отказват да изкупят съответните обекти, като по делото няма данни „Електроразпределение Юг“ ЕАД да е направило отказа си обоснован, т. е. да е посочило обективни причини, поради които не може да изкупи съоръженията. Приел е, че задължението за изкупуване отпада само, когато в предвидените срокове енергийното предприятие изгради собствени съоръжения в замяна на съществуващите, а в случая няма данни това да е сторено до м. декември 2015 г., като след тази дата, в случай, че енергийното предприятие продължава да ползва съоръженията, които не са негова собственост, то дължи наем, определен като размер в приета от Комисията методика. В заключение е посочил, че КЕВР е следвало да провери тези обстоятелства и да издаде съответното решение, в рамките на правомощията си по чл. 21, т. 44 и т. 45 от ЗЕ и водена от принципа по чл. 23, т. 4 от ЗЕ за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. По тези съображения решаващият съд е отменил процесното решение на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.
Настоящата касационна инстанция споделя направения от съда извод, че при постановяване на процесното решение на КЕВР не са изпълнени изискванията на закона, като КЕВР незаконосъобразно е прекратила административното производство без спорът да е изяснен от фактическа страна и при неправилно тълкуване на материалния закон.
Спорът по делото е по приложението на материалния закон относно процесното решение на КЕВР и по-конкретно – по приложението на § 4, ал. 4 ПЗРЗЕ и свързаната с нея разпоредба на § 4а от ПЗР на ЗЕ. § 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г.) Енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон.
Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че КЕВР неправилно е приел, че в случая не е налице отрицателната предпоставка на § 4, ал. 4 от закона, т. е., че енергийното предприятие обосновано е отказало изкупуване на процесния енергиен обект, поради което е прекратил преписката на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Обоснован е и направения от съда извод, че въпреки, че има данни за започнала процедура по изкупуване на енергийния обект през 2013 г., КЕВР, в нарушение на задължението си по чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21. 03. 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката не е извършило собствена проверка и не е събрало доказателства за етапа, до който е осъществено намерението на „Електроразпределение Юг“ ЕАД да извърши изграждане на собствени обекти и съоръжения и изобщо започнало ли е изграждане на такива обекти.
На тази база, съдът е направил и следващия правилен правен извод, че съгласно разпоредбата ал. 3 на § 4 от ЗЕ разпределителното предприятие следва да изкупи обектите по пазарната им стойност, когато за тази стойност не се постигне съгласие между страните, те възлагат оценката на стойността на независим лицензиран оценител, ако не може да се определи оценител по взаимно съгласие в определен срок, то всяка от страните има право да отправи искане до председателя на КЕВР за определяне на независим оценител. В същата ал. 3 на § 4 от ЗЕ императивно е посочено, че „Определеният по този ред оценител е задължителен за страните“, което както правилно е посочил съда означава, че неговата оценка е задължителна за страните, а определената стойност на обекта е цената на сделката на изкупуване на обекта. Направените в тази връзка от първоинстанционния съд изводи са правилни и се споделят напълно от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се приповтарят.
Така установените данни по делото сочат на правилност на извода, направен от административния съд, че тъй като в случая няма обоснован отказ от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а с писмо от 13. 12. 2018 г. дружеството е заявило, че за него е по-целесъобразно да изгради нови съоръжения, за което е имало подготвена и проектна документация, КЕВР е следвало да разгледа приложението на хипотезата на ал. 4а, § 4 от ЗЕ, според който в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена, след съответна покана дружеството е длъжно да плаща наем по методика, определена от Комисията. Задължението за изкупуване отпада само, когато в предвидените срокове енергийното предприятие изгради собствени съоръжения в замяна на съществуващите. Тъй като няма данни това да е сторено до м. декември 2015 г., както правилно е установил административният съд, то след тази дата, в случай, че енергийното предприятие продължава да ползва съоръженията, които не са негова собственост, то безспорно въз основа на цитираната норма по-горе дължи наем, определен като размер в приета от Комисията методика.
При така установените факти и обстоятелства и направените правни изводи обосновано първоинстанционният съд е счел, че атакуваното решение № Ж-239/16. 05. 2019 г. на КЕВР е постановено в нарушение на изискванията на материалния закон. КЕВР не е извършила необходимата проверка в рамките на правомощията си по чл. 21, т. 44 и т. 45 от ЗЕ и незаконосъобразно без да е изяснен спорът от фактическа страна, съобразно дадените в разпоредбата на § 4 от ЗЕ правила е прекратила административното производство по жалбата на Вълчев.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 500 лева, заплатени изцяло в брой, видно от представен по делото Договор за правна помощ и съдействие от 18. 12. 2019 г., както и списък на разноските е основателно. Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното възражение от пълномощника на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция, поради което с оглед на фактическата и правна сложност по делото го намалява в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6801/12. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 6547/2019 г. на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране с адрес: гр. С., бул. „К. Д“ № 8-10 да заплати на В.В, ЕГН [ЕГН], с адрес, [населено място], [улица], № [номер] и със съдебен адрес, гр. Б., ул.“ Л. К“ № 5, вх. „В“, ет. 1 - адв. С.Л сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.