Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.К от [населено място], срещу решение № 487/20. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 390/2019 г. на Административен съд-Перник, с което е изменено решение № 860, взето по протокол № 6/22. 05. 2019 г. на Общински съвет-Брезник. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – Общински съвет-Брезник, в представен писмен отговор чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.М, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна – М.К, в представен писмен отговор, изразява становище за основателност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, приема същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд-Перник е образувано по жалба на Д.К срещу решение № 860, взето по протокол № 6/22. 05. 2019 г. на Общински съвет-Брезник, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 41, ал. 2 ЗОС и чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, б. „а“ и чл. 33 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Б. е утвърдена пазарна оценка на имот: парцел, отреден за индивидуално жилищно застрояване, представляващ УПИ XXIII-54 в кв. 10 по РП на с. Н., с площ 975 кв. м., застроен, в размер на 9 317, 20 лв., или 9, 56 лв. на 1 кв. м., като сумата се облага с ДДС. Оценката е изготвена във връзка с подадено от жалбоподателката заявление за закупуване на имота.

С определение от 11. 06. 2019 г. съдът е назначил съдебно-оценителна експертиза, като вещото лице е посочило, че пазарната стойност на парцела, отреден за индивидуално жилищно застрояване е в размер на 8 732 лв. без ДДС. Заключението е било оспорено от жалбоподателката, според която вещото лице е използвало офертни цени, а не пазарни по смисъла на ЗОС, според който осреднени пазарни цени следва да се определят на база реално сключени сделки, вписани в Службата по вписвания по местонахождение на имота. В заключението по допуснатата допълнителна експертиза вещото лице е отразило изчисляването на пазарната стойност на имота по Метода на сравнителните продажби на поземлени имоти, като е определило пазарна стойност в размер на 8 272 лв.

Във връзка с изготвеното основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-оценителна експертиза и събраните по делото доказателства, Административен съд-Перник е изменил решение № 860, взето по протокол № 6/22. 05. 2019 г. на Общински съвет-Брезник, с което е утвърдена пазарна оценка на имота, като е намалил размерът от 9 317, 20 лв. на 8 272 лв. Първоинстанционният съд е посочил, че използваните за сравнение имоти са в близост до оценявания имот и имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване, със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване, което му е дало основание да кредитира заключението на вещото лице и да измени обжалвания административен акт. Така постановеното решение е правилно.

Неоснователно е твърдението на касатора, че решението на съда е неправилно и необосновано по отношение на определената пазарна оценка. Производството по издаване на административния акт е по реда на Глава четвърта „Придобиване и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост“ и по конкретно чл. 41, ал. 2 ЗОС, според който разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти – общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. Единствената препратка към Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди“ е по отношение на чл. 22, ал. 3 ЗОС, а именно, че оценяването се извършва от оценители, отговарящи на изискванията на ЗНО (ЗАКОН ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ). Това са две глави от закона, които уреждат самостоятелно различните правоотношения от една страна на принудителното отчуждаване и от друга страна на придобиване и разпореждане с имоти – общинска собственост /решение № 9018/07. 07. 2020 г. по адм. дело № 1224/2020 г. на ВАС/. В тази връзка неправилно касаторът посочва, че вещото лице и съдът не са съобразили разпоредбите на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОС. В тях са дадени дефиниции на „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“ и на „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот“, които са относими към определяне на цени за отчуждаване на имоти по чл. 22, ал. 5 ЗОС, а не за разпореждане с имоти, общинска собственост. При изготвяне на оценителната експертиза, вещото лице е приложило подходи и методи за оценяване съгласно Български стандарти за оценяване, утвърдени от Общото събрание на Камарата на независимите оценители в България, като е взело предвид местонахождението и състоянието на имота и използването му по предназначение, при постигане на максимално натоварване на неговия капацитет. Разгледало е всички икономически фактори на съществуващия пазар и е приложило метода на пазарните сравнения/аналози при отчитане на отклоненията в качествата на имотите поради липса на извършени достатъчно на брой сделки в района на оценявания обект по отношение на факторите, оказващи влияние върху стойността. Изрично в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е ползвало аналози от съседни населени места, тъй като за с. Н. няма подобни аналози, както и сделки, които не са изповядани на данъчна оценка. Представените по делото от жалбоподателката сделки нямат общи черти с имота, освен, че се намират в с. Н., като само един от цитираните имоти е застроен със степен на завършеност – груб строеж. Процесният имот е с площ 975 кв. м., застроен с масивна жилищна сграда с тавански етаж с площ 45 кв. м., с отстъпено право на строеж върху урегулирания поземлен имот. Неоснователно е и позоваването на определената пазарна стойност с решение № 846 по протокол № 5/22. 04. 2019 г. на Общински съвет-Брезник, тъй като посочените имоти са незастроени. Не следва да се обсъждат и представения в касационното производство протокол № 2/20. 02. 200 г. на Общинския съвет, тъй като решенията са взети близо една година след издаване на процесното решение на административния орган.

По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 487/20. 11. 2019 г. постановено по адм. дело № 390/2019 г. на Административен съд-Перник. Решението е окончателно.