Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – В. Т (ОД на МВР - В. Т), чрез упълномощен юрисконсулт и от К.Х, чрез упълномощен адвокат, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 98 от 13. 03. 2019 г., постановено по адм. д. № 683 по описа на Административен съд – В. Т (АС - В. Т) за 2018 г.

С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), ОД на МВР - В. Т е осъдена да заплати на К.Х сумата от 1500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 26. 03. 2014 г. до 29. 10. 2015 г., причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № 880 от 26. 03. 2014 г., издадена от временно назначен на длъжност (ВНД) директор на ОД на МВР - В. Т, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21. 10. 2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Искът за обезщетение за горницата над така присъдената сума до предявения с него размер на обезщетението от 20000, 00 лв. е отхвърлен. Наред с това, ОД на МВР - В. Т е осъдена да заплати на Христов разноски в размер на 92, 50 лв., съразмерно на уважената част от този иск.

Предвид изложеното в касационната жалба на ОД на МВР - В. Т, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките...