Производството е по чл. 306, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на кмета на О. В, адрес гр. В., бул. „Осми приморски полк“ №43 срещу Разпореждане №9 от 15. 06. 2020 г. на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд по административно-наказателно производство №5/2020 г.

С обжалваното разпореждане председателят на седмо отделение на Върховния административен съд е наложил на кмета на О. В глоба в размер на 1 100, 00 лв. за нарушение на чл. 304, ал. 1 АПК, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила определение от 29. 01. 2020 г. на Върховния административен съд по административно дело №118/2020 г. І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – кметът на О. В, счита разпореждането за незаконосъобразно.

В обжалвания акт не е обсъдено основното възражение относно влизането на 13. 03. 2020 г. в сила на определението от 29. 01. 2020 г. Счита, че определението не е обявено по реда на чл. 190, ал. 2 АПК, което е абсолютна предпоставка за влизането му в сила. Излага подробно доводи за съдържанието и смисъла на чл. 190, ал. 2 АПК. Счита за безспорно установена волята на законодателя за различния начин на оповестяване на съдебните актове по спиране на предварителното изпълнение на общ и на нормативен административен акт.

Счита неспазването на чл. 190, ал. 2 АПК за нарушаващо основни принципи на Административнопроцесуалния кодекс като този за предвидимостта и правната сигурност. Излага разбирането си за производството по оспорване на нормативен административен акт и значението на характера на акта за производството по спиране на предварителното му изпълнение.

Сочи, че председателят на седмо отделение е излязъл извън правомощията си, тълкувайки постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд определение като по този начин е обективирал в акта си неоправдани правни очаквания за конкретни действия по изпълнение на определението, тъй като в определението не се съдържа...