Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 5862/10. 10. 2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 13652/2018 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № 03-РД/2614/27. 06. 2018 г. издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която на „Максит“ ЕООД е отказано финансиране по заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00153 на стойност 1 912 260 лева по подмярка 4. 1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва решението с твърдения, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК – решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Счита извода на съда, че административният акт е немотивиран поради липса на фактически основания за издаването му, за неправилен и необоснован, както е неправилен и изводът, че е налице противоречие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в предварителния договор за покупко-продажба, сключен със „Сикън“ ЕООД, както и в протокола за избор на доставчик се съдържа достатъчно информация за техническата спецификация на оборудването, както и че административният орган не е имал право да иска допълнителна информация от кандидата. Оспорва приетото от съда, че административният орган неправилно е преценил, че са налице обстоятелствата, които създават съмнение за наличие на условия по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските...