определение по ч. гр. д.№ 1451 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2260
гр.София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 1451 по описа за 2025 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /„ЕСО“ ЕАД/ срещу определение № 77 от 20.02.2025 г. по ч. гр. д.№ 36 от 2025 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 647 от 10.09.2024 г. по гр. д.№ 1107 от 2023 г. на Смолянския районен съд, с което е върната като нередовна подадената от „ЕСО“ ЕАД насрещна искова молба.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по насрещна искова молба/, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Смолянския окръжен съд на 11.03.2025 г., а частната касационна жалба е подадена на 18.03.2025 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, при наличие на някои от предпоставките по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за връщане като нередовна на подадена от „ЕСО“ ЕАД насрещна искова молба, въззивният съд е приел, че с разпореждания № 712 от 12.04.2024 г. и № 1225 от 28.06.2024 г. първоинстанционният съд на два пъти е оставил без движение насрещната искова молба и е дал срок за отстраняване на нередовностите й. До изтичане на дадените срокове „ЕСО“ ЕАД не е отстранил една от посочените от съда нередовности на насрещната искова молба: не е индивидуализирал претендираната от него реална част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], общ.С. от 2006 г., с посочване на нейните площ и граници. С подадената на 19.07.2024 г. молба с представена към нея скица, не е била отстранена тази нередовност на насрещната искова молба, тъй като представената към молбата скица била в координатна система от 1970 г. и като такава не била актуална.
Според съда, съдържащото се в молбата от 19.07.2024 г. искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза със задача да заснеме мястото, да изготви комбинирана скица и да посочи точната площ на претендираната реална част от имота, било недопустимо, тъй като при нередовна искова молба ответникът ще бъде лишен от възможност да организира защитата си, след като не е ясно за коя реална част претендира ищецът. Твърдяното от „ЕСО“ ЕАД обстоятелство, че не е компетентен да съвмести представената от него неактуална скица от 1970 г. със скицата на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта от 2006 г., не било пречка ищецът по насрещния иск да наеме лице с необходимата правоспособност, което да изготви комбинирана скица и заснеме претендираната реална част от имота, още повече, че по твърдения на ищеца тази реална част е оградена.
При тези мотиви на въззивния съд касационно обжалване следва да се допусне по първия поставен от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, който касае възможността при предявен иск за собственост за реална част от имот, спорната част да бъде индивидуализирана чрез препращане към приложени към исковата молба скици или чрез заключение на вещо лице. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС, например решение № 254 от 21.05.2010 г. по гр. д.№ 4 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение № 70 от 14.06.2018 г. по гр. д.№ 2741 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о.; решение № 92 от 3.07.2014 г. по гр. д.№ 1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о. и др.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване ВКС приема средното: Задължение на ищеца е да посочи всички индивидуализиращи белези на имота, за който е предявил иск за собственост и това са: вид на имота, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В случаите, когато спорът е за реална част от поземлен имот, тази част трябва да бъде описана по начин, позволяващ ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот. В решение № 70 от 14.06.2018 г. по гр. д.№ 2741 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. е прието, че индивидуализацията на реалната част от недвижим имот може да бъде извършена както чрез посочване на местоположението й чрез граници и площ, така и чрез приложени към исковата молба скици, отразяващи графично претендираната реална част от имота. Нещо повече, в това решение е посочено, че исковата молба е редовна и в случаите, в които спорната реална част е индивидуализирана по заключение на вещо лице, изслушано по друго дело, а площта й е установена от експертно заключение по делото. В решение № 254 от 21.05.2010 г. по гр. д.№ 4 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о. пък е прието, че не е налице нередовност на исковата молба, с която е предявен иск за собственост за реална част от урегулиран поземлен имот, когато чрез описанието на границите й не може да се определи точното й местонахождение. В такава хипотеза е допустимо индивидуализирането на имота да се определи чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждането на спора, която скица следва да бъде приобщена впоследствие към решението, чрез приподписването й от състава на съда. Тоест, в практиката на ВКС, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че когато искът е предявен за реална част от имот, то не винаги е възможно да бъдат описани границите на спорната част и в такъв случай е допустимо индивидуализацията да бъде направена от ищеца с препращане към скица на имота, в която е очертана спорната част. За да се приеме, че исковата молба е редовна е достатъчно да съществува яснота за коя реална част от имота е налице спор, а детайлното отграничаване на тази спорна част може да бъде извършено и в хода на производството чрез изготвяне на скица от вещо лице.
В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното определение е прието, че с препращането към приложената към молбата от 19.07.2024 г. скица имотът не е бил надлежно индивидуализиран и не може да бъде точно индивидуализиран със скица към заключение на вещо лице, изготвено в хода на делото.
С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, частната касационна жалба се явява основателна. С представената към молбата му от 19.07.2024 г. скица ищецът по насрещния иск е индивидуализирал претендираната от него реална част от имот с идентификатор *** по кадастрална карта на [населено място] от 2006 г., тъй като на тази скица са графично посочени както границите на имот с идентификатор ***, така и частта от този имот, която се претендира от ищеца по насрещния иск. Претендираната реална част от имота е ясно отграничена чрез съществуващата на място и посочена на скицата ограда. С прилагането на тази скица е изпълнено изискването за индивидуализация на спорната част от поземлен имот с идентификатор ***. Налице е яснота за точното й местонахождение и не е имало основание съдът да изисква допълнителна индивидуализация на спорната реална част от имота.
Предвид горното, определенията на въззивния и на първоинстанционния съд следва да бъдат отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на производството по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 77 от 20.02.2025 г. по ч. гр. д.№ 36 от 2025 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
ОТМЕНЯ определение № 77 от 20.02.2025 г. по ч. гр. д.№ 36 от 2025 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав и потвърденото с него определение № 647 от 10.09.2024 г. по гр. д.№ 1107 от 2023 г. на Смолянския районен съд, с което е била върната като нередовна подадената от „ЕСО“ ЕАД насрещна искова молба.
ВРЪЩА делото на същия състав на Смолянския районен съд за по-нататъшно администриране на насрещната исковата молба и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.