Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булкодин" ООД, със седалище и адрес на управление гр. М. проход, община К., представлявано от управителя С.К, чрез пълномощника му адв. Я.Я, против решение № 1595 от 27. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 1290/2019 г. на Административен съд - София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ОЗ-РД/2188 от 19. 06. 2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е постановен пълен отказ за финансиране по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" на представения проект.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда относно приложението на нормите на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 от 21. 03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), както и на критерия за подбор № 2. 1 от приложение № 7 към Наредба № 9/2015 г. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение, да бъде уважена жалбата и да бъдат присъдени разноски за производството и пред двете съдебни инстанции, в това число и заплатения адвокатски хонорар.

Ответникът - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.П, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССО е заповед за отказ № 03-РД/2188 от 19. 06. 2019 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на касатора - ИД № на проекта 23/04/1/0/02321, със стойност на заявената помощ от 371 033. 33 лв.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и е установил вярно и точно фактите по делото, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем.

Приел е за установено, че дружеството-жалбоподател е заявило за подпомагане с конкретния проект дейност по отглеждане на малини, като не оспорва, че отглежда биологично малиново производство върху 151 декара от общо обработвани 240 декара, като 151 декара са трайно сертифицирани като биологични, а останалите са в преход към биологично производство. Заявената финансова помощ е в размер на 371033, 33 лв., представляваща 60% от общия размер на разходите, за които се кандидатства - 618388, 88 лв. Заявлението за подпомагане е подадено в рамките на срока, посочен в заповед № РД 09-755 от 04. 10. 2016 г. на министъра на земеделието и храните. Подадените заявления за подпомагане са обработени при условията на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г., извършена им е предварителна оценка, при която размерът на заявената финансова помощ на всички подадени заявления е установено, че надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35, ал. 1 за съответния период на прием.

При извършената предварителната оценка по чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. проектът на кандидата е оценен общо с 53 броя точки, като от заявените от него 63 точки не са признати 10 точки по критерии 2. 1 "Проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти" от Приложение № 7 към Наредба № 9/2015 г. за който е получил 0 точки. Определянето на 0 точки по този критерии административният орган е мотивирал с неизпълнение на изискването над 50% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани с производство на биологични продукти, тъй като са представени доказателства, че сертифицирани като биологични за производство на биологични продукти са само 151декара от общо обработваните 240 декара. Инвестиционните разходи, за които се кандидатства ще бъдат използвани за агротехнически мероприятия, съхранение и подготовка за продажба на готовата продукция, добита от площи в размер на 240 дка т. е. инвестиционните разходи няма да се използват само за дейности, свързани със сертифицираните биологични площи.

При така установено от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., във вр. с чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, заповедта е в писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество - отказано е подпомагане поради недостатъчен бюджет за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, тъй като бюджетът по подмярката е достатъчен за финансиране на заявления, които са получили при предварително оценяване и класиране в низходящ ред най-малко 56 точки, а наличният частично разполагаем бюджет по чл. 41, ал. 3 от Наредбата е достатъчен за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки. Заявление на жалбоподателя е получило 53 точки и попада извън визираните групи.

Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е спазена процедурата по приемане, оценка и класиране на заявленията за подпомагане. При подаване на заявлението си за подпомагане дружеството е представило сертификат за биологично растениевъдство № BG195А/1-16, издаден от „Б. Б“ ООД, от който сертификат е видно, че към момента на подаване на същото кандидатът има сертифицирани като биологични 151 декара площи от общо обработваните 240декара, като несертифицираните като биологични площи са били в процес на сертификация. Посоченото обстоятелство е декларирано изрично и в представения бизнес план.

В тази връзка съдът е отхвърлил възражението на дружеството, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, като не е спазил задължението си по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. - в случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 2 и 3, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, да бъде указано на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Посочил е, че стриктно е спазено това изискване като на кандидата е указано, че при извършените проверки по отношение на представените към заявлението документи са установени конкретни липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти, като ясно е указано кои факти и обстоятелства следва да бъдат установени и доказани, срокът в който това трябва да бъде сторено. Настъпилото след подаване на заявлението увеличаване на размера на обработваните площи, които са сертифицирани като биологични, обаче не е от обстоятелствата, които могат да бъдат отстранени по описания ред. Изискването на информация относно променения размер на сертифицираните площи от страна на административния орган би било незаконосъобразно, тъй като по същество би представлявало промяна на параметрите, с които е кандидатствало дружеството за подпомагане и би било предоставяне на предимство пред останалите кандидати, което би нарушило принципите на равнопоставеност и прозрачност, доколкото оценката на всеки един проект се прави на база първоначално заявените параметри и подобна последваща промяна би била несправедлива и незаконосъобразна.

Съдът е приел и правилно приложение на критерия за подбор № 2. 1 от Приложение №7 към Наредба № 9/2015 г., съгласно който се оценяват с 10 точки заявления, при които над 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с производство на биологични продукти, а с 15 точки тези, при които 85% от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани с производството на биологични продукти. За да бъде оценен даден проект по този критерии с 10 точки е необходимо над 50% от допустимите инвестиционни разходи да са за производство на биологични продукти, които продукти се отглеждат върху вече сертифицирани площи, като административният орган не е изменил съдържанието на критерия за оценка, тъй като не всички площи са биологично сертифицирани. Съдът е отхвърлил и възражението за неспазване на целта на закона и превратно упражняване на власт, за каквито липсват данни.

Така постановеното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон.

Решаващият съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, същата е мотивирана като са посочени и фактически и правни основания за издаването й, и е издадена при спазване на административно производствени правила. Правилен е изводът на съда, че не е налице нарушение на изискванията на процедурата по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. - в случай на липса или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 1, т. 2 и 3, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, да бъде указано на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Жалбоподателят, настоящ касатор и понастоящем поддържа възражението си, че административният орган е следвала да му даде възможност да установи настъпилото сертифициране като биологични и на тези площи, които към момента на подаване на заявлението са били в състояние на преход към биологично производство. Възражението е неоснователно, като правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил. По реда на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9/2015 г. могат да бъдат отстранявани нередовности на документи, попълвани липси или представяни допълнителни документи с цел изясняване на непълни и неточни данни и факти по ал. 1, т. 2 и 3, както и да се установи верността на данните, но не могат да бъдат представяни такива документи, които да установяват нови обстоятелства, които променят параметрите на проекта и заявените данни, свързани с оценката на същия. Правилно АССО е приел, че посоченото ще доведе до неправомерно предимство за кандидата и не е разрешено от нормативната уредба.

Първоинстанционният съд обаче не е приложил правилно материалния закон, приемайки, че административният орган е извършил правилно оценка по критерия за подбор № 2. 1 от Приложение № 7 към Наредба № 9/2015 г. Съдът е споделил изводите на административния орган, че инвестиционните разходи по проекта няма да се ползват само за дейности, свързани със сертифицирани биологични площи, поради което по критерия не следва да се присъждат точки. Подобен извод не може да бъде споделен.

Съгласно критериите за оценка на проекти по приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г. приоритетът по т. 2 е "за подпомагане на биологично производство, критерият е "проекти с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти", като минималното изискване е над 50% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани с производство на биологични продукти, съответно в графата за определяне на точките при оценяването е посочено, че над 50% на същите оценката е 10 точки, а над 85 % - 15 точки.

Административният орган и съдът са тълкували и приложили неправилно цитираните норми на Наредба № 9/2015 г. Нито в Наредбата, нито в друга норма на позитивната правна уредба относно подпомагането по цитираната подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства", има ограничение за финансиране само на дейности, свързани с производство от вече сертифицирани площи или продукти. Няма нормативно основание за подобно приложение на приоритета по т. 2 и критерия по т. 2. 1 от Приложение № 7, към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г., с което се изменя неговия смисъл. Липсват правила за установяване на размера на инвестиционните разходи за биологично производство в зависимост от размера на обработваната земя в случаите, когато инвестиционния разход е за закупуване на техника, която ще се използва както за производство на биологични, така и за други продукти. Видно от критерия по 2. 1 от Приложение № 7, законодателят е определил за релевантно процентното съотношения между размерите на допустимите инвестиционни разходи за биологично производство към размера на общите допустими инвестиционни разходи по съответния проект. В случая от данните в проекта, както и от обосновката на инвестициите, която е възприета и от административния орган е ясно, че ще се инвестира в техника, като "капацитетът на машините, в това число и специализирания транспорт, съоръжения и оборудването във връзка с изпълнение на изискването да се произвежда и/или съхранява и/или подготвя за продажба само собствена земеделска продукция" ще бъде за всички описани агротехнически действия за продукция, добита от 240 декара, като тези инвестиционни разходи са над 50% от всички разходи по проекта.

Дори и да се приеме тълкуването на административния орган, то въведеното нормативно изискване също следва да се счита за изпълнено в определена част/процент, тъй като минималното изискване е над 50 % от средствата да са свързани с производството на биологични продукти и в случая техниката, за която са допустимите инвестиционни разходи, ще се ползва при отглеждането както на биологични продукти от 158 декара сертифицирани като биологични, така и на продукти от площи в преход към биологично земеделие, в размер на 82 декара. Следователно щом цялата техника, ще се ползва и за биологично земеделие, то условието принципно е удовлетворено. Дори и част от тази техника да се ползва за производство и на други земеделски култури, то отново ще е налице частично (като процент) изпълнение на изискването и това изпълнение ще е над 50%, (158 декара от 240 декара) съответно няма да е налице посоченото от административния орган и възприето от съда пълно неизпълнение на критерия и показателя, което е намерило израз в присъдени 0 точки. Подобен извод намира потвърждение в начина на оценяване по точковата система, посочен в Наредба № 9/2015 г. - в графа шеста на приложение № 7 е посочен различен брой точки за различно по степен изпълнение. Водещо е обстоятелството средствата да бъдат предназначени за техника, която се използва и за биологично земеделие, като никъде не е въведено ограничение техниката да се ползва само и единствено за посочения вид производство.

Тълкуването на критерия за оценяване от административния орган, макар и да не е посочено в мотивите на акта се базира да приетите от министъра на земеделието, храните и горите "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9", съгласно които допустимите инвестиционни разходи са разходи, които се използват само за дейности, свързани с производство от вече сертифицирани биологични площи. Подобно тълкуване противоречи на нормите на Наредба № 9/2015 г. и не следва бъде прилагано, тъй като обезсмисля критерия за оценка. Ако се възприеме становището на административния орган, то всички проекти ще получават или максималните 15 точки, ако произвеждат само биологично сертифицирани продукти или 0 точки, ако част от продукцията не е биологична, независимо какъв е нейният процент.

Съдът възприемайки подобно незаконосъобразно тълкуване на Наредба № 9/2015 г. е постановил решението си в нарушение на материалния закон, което обосновава порок по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащ неговата отмяна.

Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав след отмяната на решението на АССО, следва да реши спора като отмени като незаконосъобразна оспорената заповед, с която проектът на касатора неправомерно не е получил заявените 10 точки по критерия за подбор по 2. 1 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/2015 г., а са му определени 0 точки. В резултат с общо получени 53 точки проектът е получил пълен отказ за финансиране. Оспорената заповед като незаконосъобразна - издадена в нарушение на материалния закон следва да бъде отменена и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда дадени в мотивите на настоящото решение по приложението на закона, в срок от 14 дни, считано от получаването на преписката.

С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция за присъждане на разноските за производството за двете съдебни инстанции в полза на касатора. Същите възлизат на 1420 лева общо, от който 1000 лв., адвокатски хонорар, действително заплатена в брой сума за един адвокат, видно от договор за правна помощ и съдействие от 06. 11. 2019 г., както и 370 лева държавна такса за касационното производство и 50 лева държавна такса за първоинстанционното производство.

Направеното от страна на процесуалния представител на ДФЗ възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Определеното възнаграждение е и за двете съдебни инстанции, съответно е в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1595 от 27. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 1290/2019 г. на Административен съд - София-област и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от "Булкодин" ООД, със седалище и адрес на управление гр. М. проход, община К., представлявано от управителя С.К, заповед № ОЗ-РД/2188 от 19. 06. 2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и

ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по заявлението за подпомагане - ИД № на проекта 23/04/1/0/02321, със стойност на заявената помощ от 371 033. 33 лева, при спазване на указанията на съда по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в четиринадесет дневен срок от получаване на преписката.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Булкодин" ООД, сумата от 1420 (хиляда четиристотин и двадесет) лева, направени разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.