Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт П.Г, против решение № 103 от 27. 02. 2019 г., постановено по адм. дело № 790/2018 г. на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отменена заповед № 03-РД/6126 от 16. 12. 2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на И.Р с ИД № на проекта 26/04/0/02009 и е върната преписката за ново произнасяне по заявлението за подпомагане при спазване на указанията на съда по приложението на закона.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че издадената заповед не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания, както и приетото, че процесното заявление е незаконосъобразно оценено като не са присъдени точки по критерия 6. 5 от приложение 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9/21. 03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9/21. 03. 2015 г.). Решението се оспорва и в частта на присъдените разноски. Иска се отмяната му и да бъдат присъдени разноски и за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация адвокатски хонорар за касационното производство.

Ответникът - И.Р, чрез пълномощника си адв.. М, в писмен отговор и в с. з. по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като...