Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.П, чрез пълномощника й адв. П.Н, против решение № 824 от 25. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 3428/2018 г. на Административен съд - Бургас, 21 състав, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо (УП) № 02-020-6500/5640 от 12. 11. 2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2016 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде обявена нищожността на оспорения административен акт, алтернативно същият да бъде отменен като незаконосъобразен, а ако съдът прецени, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Бургас е УП № 02-020-6500/5640/12. 11. 2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г., за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което Б.П е уведомена, че "оторизираната субсидия" по посочената мярка, съгласно подаденото заявление за подпомагане УИН 02/290616/13585 и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016 г., е в размер на 0 лв. - всички заявени за подпомагане от жалбоподателката 195 пчелни семейства са "санкционирани" – след извършена проверка се констатира недопустимост на подпомагането.
След като е събрал и е обсъдил доказателствата, съдът е установил фактите по делото. Безспорно е установено, от удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1147/27. 05. 2016 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Ямбол, че жалбоподателката стопанисва пчелин с 195 пчелни семейства в 195 кошера в землището на с. П., община С., област Я., като обектът е одобрен с протокол № 2/13. 02. 2014 г. от комисия, назначена със заповед № 138/13. 02. 2014 г. на ОДБХ Ямбол и е вписан в регистъра на животновъдните обекти с ветеринарен регистрационен № 86980125.
Жалбоподателката, със заявление за подпомагане с УИН 02/290616/13585 и приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" 2106 г. е подала искане за плащане. Същото е отказано с процесното уведомително писмо, в което в посочено, че 2016 г. е втора година от поетия ангажимент по тава направление, а в заявлението е посочен кода на дейността - БПП6 за всички 195 заявени пчелни семейства.
При така установените данни, от правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, като е отхвърлил възражението за неговата нищожност, тъй като същото е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на основание делегирани правомощия със заповед № 03-РД/715/27. 06. 2017 г. на изпълнителния директор, която възможност е изрично предвидена в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) - чл. 20а, ал. 2, т. 2 и ал. 4. Изводите на съда относно компетентността на органа, издал акта са обосновани и съобразени със закона, като напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице нарушения, които обаче не са съществени, тъй като не накърняват правото на защита на жалбоподателя и не налагат отмяна на оспорения акт. В писмото е посочено, че заявлението за подпомагане е за втора година. Посочено е, че е заявено подпомагане на обекти с код БПП6, което съгласно ред 7 от Приложение № 1 към чл. 7 ал. 1 от Наредба № 4/24. 02. 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.) означава, че заявката касае биологично пчеларство в преход. Посоченото припокрива състава на чл. 11, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 6 от Наредба № 4/2015 г, във връзка с чл. 26 от Наредба № 1/07. 02. 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, която понастоящем е отменена, но е приложима към спора. Цитираните норми не са посочени в мотивите на оспорения акт, а е изписано общо, че "процесните пчелни семейства са недопустими за подпомагане спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4/24. 02. 2015 г." Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 плащания по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18. 09. 2008 г.). Предвид посоченото, съдът е приел, че административният орган е спазил отчасти изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като е посочил в пълнота фактическите основания за издаването на акта, но не е посочил точно и ясно правната норма, която не допуска разрешаване на поисканото плащане, но нарушението не е съществено, тъй като не поставя в невъзможност адресата на административния акт да организира защитата си. Словесната и табличната част на уведомителното писмо, представляващи едно цяло, при внимателен прочит внасят яснота относно всички елементи на приложимата норма, недопускаща заявеното плащане.
Съдът е счел, че при издаване на акта са спазени и изискванията на административнопроцесуалните правила, както и на материалния закон. Безспорно е че са налице двата основни факта, които съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 са пречка да бъде уважено поисканото от жалбоподателя плащане – заявеното подпомагане е за втора поредна година, а пчелните семейства, обект на подпомагането, все още са в преход към биологично производство, т. е. срокът на прехода е надвишил минималния установен за това период от дванадесет месеца, съгласно чл. 26, т. 5 от Наредба № 1/07. 02. 2013 г., поради което отказът е материално законосъобразен.
По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата.
Така постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Не може да бъде споделен изводът на съда, че оспореният акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Вярно е констатираното от съда, че в обстоятелствената част на писмото се съдържа посочване, че "2016 година е втора година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление". Редом с това, като фактически и правни основания за издаване на отказа се сочат данните в табличен вид в акта, като в колона 7 от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо, както и в поясненията към нея, касаеща спазването на базовите изисквания е посочена цялата сума за отказ, а в поясненията към колоната е посочено, че се касае за изисквания съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b "Направление "Биологично пчеларство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23. 02. 2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г., т. е. прието е неспазени базови изисквания.
Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. В утвърдената на това основание със заповед на министъра на земеделието Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени и през кампания 2016 г не се съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 11 пчелини.
Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., като тези за биологичното пчеларство са: постоянни и временни пчелини да не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от ЗПч (ЗАКОН ЗА ПЧЕЛАРСТВОТО)).
В случая, данните от таблицата на стр. 2 касаят неспазени базови изисквания, но нито в поясненията към колона 7, нито другаде в административния акт или в административната преписка, се посочва кои базови изисквания не са спазени от жалбоподателката.
В писмото напълно липсват мотиви както от фактическа, така и от правна страна по посоченото основание, което съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.
Що се касае до посоченото, че "2016 година е втора година от последно поетия от Вас ангажимент по това направление", същото не може да бъде прието за годни мотиви, тъй като липсва позоваване на чл. 26 от Наредба № 1/07. 02. 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането отм. , но приложима за периода на кампания 2016 г.
Съгласно цитирания текст, преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, като при връзка с чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която норма плащания по ал. 1 за преминаване към биологично земеделие – периода на преход се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, може да се предполага, че посоченото е основание за отказа.
В акта обаче липсва посочено правно основание като цитираното или друго, от което следва несъответствие с изискванията на Закон за мотивиране на акта, което в случая е съществено нарушение, тъй като препятства защитата на жалбоподателката, както и извършването на съдебен контрол.
Оспореното писмо е незаконосъобразно, тъй като не съответства и на материалния закон. ВАС нееднократно в практиката си е посочвал, че правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 са определени подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., като в Глава V са включени разпоредби за прехода. Чл. 38 посочва продължителността на периодите на преход за животни и животински продукти като в § 3 на този член е регламентирано, че пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година. Съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичния начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течение най-малко на една година, т. е. срокът е посочен като минимален, но не е фиксиран като абсолютна величина. Подходът на регламента за определяне само на минимални периоди е заявен и в преамбюла - съображения 23, 24 и 27 - минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Следователно период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". В този смисъл нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., с която изплащането на финансово подпомагане за преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 – чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, противоречи на изискванията на общностното право. Понастоящем с решение № 8834/2019 г. на ВАС, ДВ, бр. 97/2019 г., в сила от 10. 12. 2019 г. нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. е отменена.
В случая, жалбоподателката действително е заявила за подпомагане втората година от поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, 195 броя пчелни семейства с код за подпомагане "Биологично пчеларство в преход", но липсват фактически констатации стопанството да е преминала към биологично при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен. Също така не са налице и сочените основания за неспазени базови изисквания, каквито не са посочени и не са установени. Административният акт е немотивиран и не съответства на изискванията на закона, поради което приемайки, че същият е законосъобразен, решаващият съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, тъй като той е изяснен от фактическа страна и се отмени оспореното писмо като незаконосъобразно. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложението на закона.
С оглед изхода на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат на 10 лева държавна такса за първоинстанционното производство и 70 лева за касационното производство или общо 80 лева, реално заплатени видно от приложените вносни бележки. Не са установени заплатени суми за адвокатски хонорар и такива не следва да бъдат присъждани. В първоинстанционното производство са претендирани 700 лева за адвокатски хонорар, но видно от договора за правна помощ същите е следвало да бъдат заплатени по банков път, каквито доказателства не са представени. Пред касационната инстанция също не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 824 от 25. 04. 2019 г., постановено по адм. дело № 3428/2018 г. на Административен съд - Бургас, 21 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо № 02-020-6500/5640 от 12. 11. 2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2016 г. по заявление на Б.П и
ВРЪЩА делото като преписка на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "земеделие" за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на Б.П с УИН 02/290616/13585.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Б.П сумата от 80 (осемдесет) лева направени разноски за двете съдебни инстанции за внесена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.