Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.У, от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Г.М, срещу решение № 25/28. 02. 2019 г. постановено по адм. дело № 288/2018 г. на Административен съд-Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 369/12. 09. 2018 г. на кмета на община Т. за определяне на купувач на недвижим имот, частна общинска собственост. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се отмени заповедта на кмета. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Следва да се отбележи, че в частта, в която с горепосоченото решение, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на П.М срещу заповед № 369/12. 09. 2018 г. на кмета на община Т., съдебният акт на Административен съд-Сливен не е обжалван и е влязъл в сила.

Ответникът - кметът на община Т., в представен писмен отговор, чрез процесуалния си представител адвокат С.Р оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството по адм. дело № 288/2018 г. по описа на Административен съд-Сливен е образувано по жалбите, подадени от Д.У и П.М, срещу заповед № 369/12. 09. 2018 г. на кмета на община Т., с която на посочено основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 89 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Т. и протокол от 11. 09. 2018 г. за работата на комисията за провеждане на търг с явно наддаване, Ф.Ф е определен за купувач на недвижим имот, частна общинска собственост № 000078, с площ 570 кв. м и начин на трайно ползване - нива, шеста категория, местност "Чумерна" в землището на гр. Ш.. Въз основа данните от приложената административна преписка, съдът е установил, че за процесния имот има съставен Акт за частна общинска собственост № 1149/07. 07. 2016 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 56, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) и решение № 276/19. 10. 2007 г. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. За имота, с решение № 412/06. 07. 2018 г. на Общински съвет-Твърдица е постановено извършването на продажба чрез публичен търг с явно наддаване, съобразно одобрената пазарна оценка на същия. В тази връзка със заповед № 313/31. 07. 2018 г. на кмета на община Т. е открита процедура по провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажбата на общински имот, с която са одобрени условията за провеждане на търга и тръжна документация, обективираща отразяването, че имотът не е обременен с вещни права, ипотеки и възбрани, и спрямо него няма предявени реституционни претенции, нито имуществени искове. На 11. 09. 2018 г. назначената със заповед № 361/10. 09. 2018 г. на кмета на общината, комисия, е провела търга, като видно от съставения за работата й протокол в наддаването са участвали Д.У и Ф.Ф, в резултат на което последният е определен за спечелил търга.

По искане на жалбоподателя, по делото е назначена и приета, неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението, в имота има: жилищна сграда с множество повреди и недостатъци, саморазрушаваща се покривна конструкция - тавански гредоред, която не се стопанисва и поддържа, и не е в състояние да се ползва по предназначение; дворен клозет и постройка със селскостопанско предназначение - самосрутващи се и неизползваеми. Към доказателствата по делото жалбоподателят П.М е представил нотариален акт за покупко-продажбата на недвижим имот от 27. 06. 1959 г. и подадена до кмета на община Т., жалба от 06. 03. 2017 г., в която заявява, че през 1959 г. е придобил заедно с баща си дворното място, ведно с постройките към него. Приобщена към доказателствения материал по делото е и искова молба от 19. 10. 2018 г. до Районен съд-Сливен, подадена от П.М против община Т., с правно основание на иска чл. 108 ЗС, без данни за изхода от спора. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че атакуваната заповед е съобразена с изискванията на закона и поражда валидно правно действие. Посочено е, че актът е издаден от компетентен орган - кмета на община Т., предвид изричните му правомощия, установени в чл. 35, ал. 6 ЗОбС. Наред с горното съдът обосновано е констатирал липсата на нарушения на процесуални правила, допуснати в хода на развилото се административно производство. Приел е, че спорният по делото въпрос касае материалната законосъобразност на оспорения акт, като във връзка със заявените от П.М вещноправни претенции отбелязал наличието на съставен за недвижимия имот - предмет на проведената тръжна процедура, акт за частна общинска собственост, ползващ се с обвързваща съда, формална доказателствена сила. Наред с горното, за да остави жалбата на П.М без разглеждане съдебният състав приел, че за последния не е налице правен интерес, тъй като не е взел участие в търга, а за да отхвърли като неоснователна тази, подадена от Д.У - че кметът на общината законосъобразно е предприел действия по продажбата на имот-частна общинска собственост, в изпълнение на взето от ОбС решение за провеждане на търг и при наличието на акт за частна общинска собственост за същия имот, спор за собствеността на който не може да бъде разрешен в административния процес.

Съгласно чл. 34, ал. 4 ЗОбС общината се разпорежда с имоти и вещи - частна общинска собственост чрез продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права или по друг начин, определен в закон, като според чл. 35 от същия закон, продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. П.остта на правото на собственост следва да е надлежно установена преди приемане на решението на общинския съвет за продажба на имотите и одобряване на пазарните им оценки. В случая, решението за продажба чрез публичен търг на Общински съвет-Твърдица е взето на 06. 07. 2018 г., относно имот, за който има съставен акт № 1149/07. 07. 2016 г. за частна общинска собственост, и чието управление на основание чл. 12, ал. 5 ЗОбС е предоставено на кмета на общината. Предвид това и липсата на доказателства, имотът по АЧОС № 1149/2016 г. да е отписан от актовите книги за общинска собственост, както и спорът за материално право между община Т. и П.М да е бил разрешен по исков ред с влязло в сила съдебно решение към момента на издаване на заповедите за откриване на търга и за определянето на купувач на имота /доказателствената сила на АЧОС е обвързваща за административните органи и съда, като може да бъде оборена единствено по общия исков ред - чл. 64 ЗОбС/, правилно АС-Сливен е приел за законосъобразна атакуваната заповед № 369/12. 09. 2018 г. на кмета на община Т..

Независимо от горното, постановеното от първоинстанционния съд решение, към момента на издаване на настоящия съдебен акт се явява неправилно и следва да бъде отменено, с оглед данните от представеното в хода на касационното производство, неприсъствено решение № 171/11. 02. 2020 г. по гр. дело № 5522/2019 г. на Районен съд-Сливен. С последното е признато за установено на основание чл. 108 ЗС спрямо О. Т, че П.М е собственик на дворно място № 000078, ЕКАТТЕ 15944, с площ 300/570 кв. м, ведно с намиращите се в него постройки със застроена площ от 60 кв. м, находящо се в землището на село Г. Ш, област С., в района на гара Чумерна, по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 27. 06. 1959 г., и О. Т е осъдена да предаде на Мадов владението на този недвижим имот. При това, във връзка с отправено му от настоящия състав запитване, кметът на О. Т изрично заявява /становище от 17. 06. 2020 г./, че от общината не са предприемани действия по реда на чл. 240 ГПК за отмяна на решението на РС-Сливен. Между страните липсва спор, че решението е издадено във връзка с исковата молба, подадена от П.М до този съд едва на 19. 10. 2018 г. - след издаването на заповедта на кмета за определяне на купувач на имота, поради което не намира основание твърдението на касатора, че образецът на договора, одобрен като част от тръжната документация, съдържа подвеждащата клауза, че на страните не са известни реституционни претенции относно неговия предмет. Но доколкото съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон се преценява към момента на издаването й съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, а ал. 2 на същата норма налага съобразяването и на нови факти, настъпили след издаването на акта, които са от значение за делото, в случая следва да бъде отчетено наличието на разрешен по съдебен ред, спор за собственост за част от площта на имота, предмет на процесния търг. Този факт е от значение за дължимата преценка на законосъобразността на оспорената заповед на кмета на общината, независимо, че към момента на издаването й са били налице фактическите и правни основания за определяне на купувач на имот-частна общинска собственост, в резултат от проведената тръжна процедура. С оглед постановеното преди влизане в сила на заповедта, съдебно решение на гражданския съд и липсата на спор, че то касае част от имота, предмет на проведения търг, атакуваният пред АС-Сливен следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната със задължителни указания за прекратяване на тражната процедура, предвид данните, че продаваният от общината имот е съсобствен с трето, физическо лице.

С оглед изложеното, решението на административния съд, като неправилно следва да бъде отменено поради наличието на настъпил нов факт от съществено значение за разрешаване на спора и тъй като не се налага събирането на нови доказателства - да бъде постановен нов акт по съществото на спора, за отмяната на обжалваната в първоинстанционното производство заповед на кмета на О. Т, на когото преписката да бъде върната за със задължителни указания за прекратяване на тръжната процедура.

При този изход на спора в касационното производство, О. Т следва да бъде осъдена да заплати на касатора Д.У, направените от него за спора разноски в размер общо на 470 лв - така както същите са претендирани по представения от процесуалния му представител списък на разноските, и установени по представените по делото договор за правна защита и съдействие и банкови бордера за платени такси.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 25/28. 02. 2019 г., постановено по адм. дело № 288/2018 г. на Административен съд-Сливен, в частта му, в която е отхвърлена жалбата Д.У, от [населено място] срещу заповед № 369/12. 09. 2018 г. на кмета на община Т., и същият е осъден да заплати разноски в полза на О. Т И В. Т. П.: ОТМЕНЯ заповед № 369/12. 09. 2018 г. на кмета на О. Т, с която Ф.Ф е определен за купувач на недвижим имот, частна общинска собственост № 000078, с площ 570 кв. м и начин на трайно ползване - нива, шеста категория, местност "Чумерна", в землището на гр. Ш. и ВРЪЩА делото като преписка на кмета на О. Т, за прекратяване на тръжната процедура за продажбата на гореописания имот.

ОСЪЖДА О. Т да заплати на Д.У, [населено място], [адрес], сумата от 470 /четиристотин и седемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски, в размер, претендиран по представения списък на разноските. Решението е окончателно.