Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК (Г. П. К) (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез нейния председател, подписана и от упълномощения процесуален представител Д.Д, срещу Решение № 7990 от 16. 12. 2019 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. и по частна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД (с предишно наименование „Енерго – про Мрежи“ АД), с ЕИК 104518621, срещу Определение № 1031 от 07. 02. 2020 г., постановено по същото дело.

С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от общо 2712, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 471 от 17. 12. 2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“ за защита по нахд № 586 по описа на Районен съд – Павликени за 2015 г. и по кнахд № 10197 по описа АС – В. Т за 2016 г., заедно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 27. 06. 2016 г. – датата на влизане в сила на Решение № 24 от 17. 03. 2016 г., постановено по нахд № 586 по описа на Районен съд – Павликени за 2015 г., с което е отменено посоченото наказателно постановление. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума в размер на 446, 00 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „Електроразпределение Север“ АД за изменение на Решение № 7990 от 16. 12. 2019 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на АССГ за 2019 г. в частта за разноските.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че „Електроразпределение Север“ АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15. 03. 2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че сумата на обезщетението следва да бъде намалена предвид изключително ниската правна и фактическа сложност на делото. Излага подробни съображения, основани на приетото от Съда на Европейския съюз (СЕС) в Решение от 23. 11. 2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С-428/2016. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е присъдил тази сума ведно с начисления данък добавена стойност (ДДС), доколкото заплатеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер, както и размера на платеното адвокатско възнаграждение и по присъединеното дело. По тези причини се иска отмяната на обжалваното решение.

Касационната жалба се оспорва от „Електроразпределение Север“ АД, чрез упълномощения адвокат Н.Г, по съображения, развити в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендират се разноските, сторени за касационното производство съгласно приложен списък на разноските и доказателства за извършването им.

В частната жалба на „Електроразпределение Север“ АД се твърди, че определението е неправилно като постановено при несъобразяване с действащата правна рамка. Обръща се внимание, че се касае за два отделни иска, макар и свързани с едно и също наказателно постановление. Договорите за правна защита и съдействие имат за предмет защитата на дружеството пред различни съдебни инстанции, предвид което двата заплатени хонорара представляват два отделни фактически състава на увреждане. В тази връзка частният жалбоподател се позовава на чл. 72, ал. 2 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като обръща внимание, че без значение се явява факта, дали двата иска са предявени в едно или в две отделни производства. На следващо място поддържа становище, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ не поставя ограничение за присъждане на повече от едно адвокатско възнаграждение ако в производството е предявен повече от един иск. Позовава се на приетото по т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 6 по описа на този съд за 2012 г. Изразява становище, че не са налице и основания за намаляване на размера на разноските с оглед фактическата и правна сложност на делото като се позовава на разясненията, дадени по т. 3 от посоченото тълкувателно решение. По тези съображения моли отмяната на обжалваното определение и изменение на постановеното решение, като бъде присъден пълният размер на направените от дружеството разноски в общ размер на 842, 00 лв., от които 25, 00 лв. за държавна такса по всеки от исковете и адвокатско възнаграждение в размер на 396, 00 лв. по всеки един от тях. Представя доказателства за извършени разноски за производството по частната жалба и списък на тези разноски.

Частната жалба се оспорва в представен по делото писмен отговор от КЕВР, в който се твърди, че определението е правилно. Първоинстанционният съд правилно отчел направеното възражение за прекомерност и всички останали относими към присъждането на разноските обстоятелства. Моли се оставяне в сила на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от „Електроразпределение Север“ АД частна жалба. По същество моли да бъде уважена касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки и в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от „Електроразпределение Север“ АД за касационното производство и обосновава присъждането му без ДДС.

В съдебното заседание пред настоящия съд „Електроразпределение Север“ АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него частна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното от КЕВР съдебно решение. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и проверка на обжалваното определение, както и след служебна такава за тяхната валидност, допустимост и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок.

Разгледана по същество, касационната жалба на КЕВР е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба на „Електроразпределение Север“ АД. 1.По касационната жалба:

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими предвид отмяната на съответното наказателно постановление, с което се свързва настъпването на претендираните имуществени вреди, като се позовал и на Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. По същество на спора направил извод, че предявените искове са изцяло основателни. Обосновал становище, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба и по двата обективно съединени иска. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за „Електроразпределение Север“ АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № 471 от 17. 12. 2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – Павликени и пред АС – В. Т „Електроразпределение Север“ АД (тогава „Енерго – про мрежи“ АД) е заплатило сумата от 2712, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда – установена и доказана по делото. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като изложил подробни мотиви и се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15. 03. 2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. По тези съображения приел исковете за доказани по основание.

Обстоятелствено и обосновано не се съгласил с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да прецени дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. В заключение и след като обсъдил приобщените по делото справки, представени от настоящия ответник по касация в първоинстанционното производство, съдът направил извод, че извършването на разхода, предмет на исковете за присъждане на обезщетение, е било в преценката, волята и решението на управляващите търговското дружество органи. Наред с това посочил, че непредявяването на претенция по делата във въззивния съд и в АС – В. Т за присъждане на разноски не е преклудирало правото на „Електроразпределение Север“ АД да стори това по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

На следващо място, съдът отчел, че договореното адвокатско възнаграждение по делото във въззивния съд и в АС – В. Т е определено и заплатено в минималния размер на по 1356, 00 лв. за инстанция при съобразяване на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 и пар. 2а, предл. второ от ДР на Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За неприложима към казуса съдът преценил, че е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от същата наредба, доколкото в процесния случай е налице материален интерес, тъй като с наказателното постановление е наложена имуществена санкция.

За да отговори на възражението, че обезщетението е прекомерно, съдът съобразил разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА) и направил извод, че тази норма не разделя от понятието за „минимален размер“ двете понятия – за „справедливост“ и за „обоснованост“. Доколкото законодателят е делегирал на Висшия адвокатски съвет регламентирането на задължителни минимуми на адвокатските възнаграждения, логично е според съда, тези минимуми да съответстват на понятията за справедливост и обоснованост. Изрично изразил становище, че когато адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, изобщо не следва да бъде обсъждана фактическата и/или правна сложност на конкретното дело.

По така изложените в решението подробни съображения, съдът направил извод, че претенциите са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Присъдил сумата на обезщетенията, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, във връзка, с което са претендирани вредите – 27. 06. 2016 г. като се позовал по въпроса на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22. 04. 2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г.

Като съобразил изхода на спора, съдът приел, че искането на „Електроразпределение Север“ АД за присъждане на сторените по делото разноски е основателно – за държавна такса в размер на 50, 00 лв. и за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 396, 00 лв., или в общ размер на 446, 00 лв. Като се позовал на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ съдът приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 396, 00 лв. във връзка с присъединения иск. Мотивирал се, че двете искови молби били разгледани в едно производство. Приел за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15. 03. 2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение.

Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че „Електроразпределение Север“ АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от „Електроразпределение Север“ АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС – В. Т.

Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), като неоснователни се преценяват твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Такива не само са налице, но и предвид отразеното в преводните нареждания тяхно съдържание, ясна и безспорна е връзката им с Фактура № 0…4898 от 16. 04. 2015 г. и договора за правна защита с № 4478 от същата дата, както и с Фактура № 0…8712 от 19. 04. 2016 г., издадена във връзка с правна защита съгласно договор № 8085 от 19. 04. 2016 г.

Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03. 06. 2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г.

Макар по принцип част от развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението да се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковите молби (тоест и по присъединеното дело), нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от КЕВР касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство.

Правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове изцяло, като съображенията му във връзка с направеното от КЕВР възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани като вреда, се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. По повдигнатия от КЕВР въпрос относно съразмерността и обосновността на договорения и заплатен адвокатски хонорар следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15. 03. 2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11. 12. 2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1 от 2017 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него."

Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за „Електроразпределение Север“ АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договорените и изплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществена вреда, са на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Както правилно е съобразено и в обжалваното решение размерът на възнаграждението съгласно законовата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по – малък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което са уважени изцяло двата обективно съединени иска следва да се остави в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба на КЕВР основания за неговата отмяна.

2. По частната жалба:

За да постанови обжалваното от „Електроразпределение Север“ АД определение, първоинстанционният съд, приел, че в молбата по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК не са заявени обстоятелства, които да обосноват изменение или допълване на решението в частта на разноските в производството по обезщетението. Съдът отново се позовал на аргументите, които са изтъкнати в решението, чието изменение е поискано, относно размера на разноските. Не намерил основание за промяна на становището си за недължимост на дружеството на сумата за платено адвокатско възнаграждение във връзка със защитата му по присъединеното дело. Позовал се на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Счел за неотносими към въпроса разпоредбите на чл. 72, ал. 2 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези причини оставил без уважение искането за изменение на Решение № 7990 от 16. 12. 2019 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на АССГ за 2019 г. в частта за разноските.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Направените от съда изводи, с които е мотивирана неоснователността на молбата на „Електроразпределение Север“ АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, са обосновани и са в съответствие с материалния закон.

Неоснователно частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото според настоящия състав, в казуса е предявен един иск за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в общ размер на 2712, 00 лв., а не два отделни иска. В случая искът е изкуствено разделен на два иска, тъй като вредите се претендират от един и същи увреждащ факт отм. ото като незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е един независимо от броя на съдебните фази в производството по обжалването му, респективно на разходите за адвокат, направени в тях, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, причинени от отменено наказателно постановление, а не от действията по обжалване на решението на районния съд.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора по касационната жалба, по гореизложените съображения на „Електроразпределение Север“ АД се следват направените в настоящото производство разноски, но в размер до 396, 00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за присъждане на адвокатския хонорар без ДДС предвид разпоредбата на пар. 2а от ДР на Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7990 от 16. 12. 2019 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на Административен съд София - град за 2019 г. и Определение № 1031 от 07. 02. 2020 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на Административен съд София - град за 2019 г.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621 сума в размер на 396, 00 (триста деветдесет и шест) лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Особено мнение на съдията - докладчик Р. Л:

Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че обжалваното Определение № 1031 от 07. 02. 2020 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. е валидно и допустимо, но е неправилно. Поради това намирам, че то следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 7990 от 16. 12. 2019 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бъде осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Не съм съгласна с направения от мнозинството от съдебния състав извод, че обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските като се е позовал на вече изложените в решението съображения във връзка с присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение в производството по обезщетението.

Неправилно, за да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, доколкото същата касае присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат, но за производството по един иск. В случая са предявени, разгледани и уважени два обективно съединени иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а фактът на разглеждането им в едно съдебно производство не променя това, както и не води до извод за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на иска от загубилата делото страна.

Неправилно е прието от съда, че основание за присъждане на едно от претендираните адвокатски възнаграждения в размер на по 396, 00 лв. е разглеждането на двете искови молби в едно съдебно производство. Вярно е, че вредите, обезщетяване на които се търси, произтичат от един и същи увреждащ "Електроразпределение Север" АД факт - незаконосъобразното наказателно постановление, но това не води на извод, че е предявен един иск. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства - в случая приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми.

Доколкото претендираното в производството по обезщетение адвокатско възнаграждение практически се явява договорено на минимума (с превишение от 5, 08 лв., без ДДС), следва да се приеме, че то е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), поради което и предвид изхода на спора, КЕВР е следвало да бъде осъдена да го заплати на дружеството в пълен размер. В тази насока, основателно, според мен, „Електроразпределение Север“ АД се позовава и на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По така изложените съображения считам, че обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което Решение № 7990 от 16. 12. 2019 г., постановено по адм. д. № 7885 по описа на АССГ за 2019 г. бъде изменено в частта за разноските, а КЕВР бъде осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума в размер на 842, 00 лв., от които 50, 00 лв. за внесена държавна такса и 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Не споделям и изводите на мнозинството от съдебния състав относно размера на разноските, които се следват за настоящото касационно производство на "Електроразпределение Север" АД за адвокатско възнаграждение. По изложените по - горе в настоящото особено мнение съображения, намирам, че предвид изхода на спора по касационната жалба на КЕВР, на „Електроразпределение Север“ АД се следват и сторените в настоящото производство разноски - в размер на 792, 00 лв. за адвокатско възнаграждение (за производството в частта по касационната жалба). Предвид размера на договореното възнаграждение, материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Доколкото с настоящото особено мнение изразих становище, че предявената частна жалба от "Електроразпределение Север" АД е основателна, на дружеството се следват и разноски в размер на 240, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството в частта по частната жалба и за държавна такса в размер на 15, 00 лв. съобразно представените доказателства.

По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение.

Мотивирал особеното мнение съдия - докладчик:

____________________________(Р. Л)