Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на седми август две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурор

изслуша докладваното

от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело № 1451/2013 г.

Софийският районен съд е оспорил местната подсъдност на делото, което му изпратил за разглеждане Пловдивският районен съд.

Делото е административнонаказателно и е било образувано в ПРС по жалба срещу наказателното постановление за налагане на имуществена санкция, която директорът на „Средни данъкоплатци и осигурители” при Териториалната дирекция в П. към Националната агенция за приходите наложил на „Завод за хартия - Б.”, АД, основавайки се на чл. 180а ЗДДС. ПРС не е изложил никакви мотиви за решението си да изпрати делото на СРС, но може да се предположи, че се е съгласил с мнението на представителя на административнонаказващия орган, който поискал пренасянето на делото защото санкционираното търговско дружество извършило приписаното му нарушение, когато е било регистрирано между „Големи [те] данъкоплатци и осигурители” в София.

СРС на свой ред е възразил в своя съдебен акт, че нарушението, заради което е наказано АД, е бездействие – неначисляване в срок на ДДС, и то е било установено с акт на териториалната дирекция на НАП именно в П..

Прокурорът е дал становище при Върховната касационна прокуратура, че правият в спора за подсъдност е СРС.

Според ВКС спорното дело е подсъдно на ПРС.

Иначе и двете съдилища правилно са се основали на обстоятелства от значение за определяне на местната подсъдност, ПРС – местонахождението на органа, пред който да бъде обявено начисляването на данъка, СРС – местоизвършването на самото начисляване по съответната фактура. Проблемът обаче е, че тези и други обстоятелства имат различно значение за определянето на...